Тя стисна очи, закри лицето си с ръце. Раменете ѝ се разтресоха.
— Добре! Да кажем, че ще дам пари — опитва се да разведри обстановката мъжът, — Каква е гаранцията, че това ще спаси живота на Явор?
Той разбира, че никой не може да даде такава гаранция. Но и не може просто да откаже в очите на нещастната Светлана.
— Никой не може да даде такива гаранции! — отвръща Невена, гледайки го право в лицето. — Но ако има дори един шанс на хиляда да спасим детето, аз ще се боря! Само че шансовете намаляват с всеки изминал ден. Вече ни чакат в Германия.
— Не ме гледай така, сякаш съм злодей! — поклаща глава той. — Но и мен разбери! Може да пуснем реклама по телевизията, да разпратим съобщения в социалните мрежи. След няколко дни нужната сума ще е във вас.
— Всичко това вече го направихме! — казва отчаяно Невена със задавен глас през буца болка и сълзи в гърлото си. — Синът ми няма няколко дни! Разбираш ли, няма!
Тя стана от дивана.
— Добре, хора, аз тръгвам — махна с ръка.
— Невена, почакай! — извика Елица и хукна след приятелката си, хвърляйки убийствен поглед към мъжа си.
Иван се намръщи. През този уикенд възнамеряваше да отиде в салона и да купи харесаната „Тойота“. Вече си представяше как сяда зад волана и вдъхва аромата на кожата. Как завърта ключа за запалване и моторът замърква като приятна музика. Как спира пред работата си.
По някаква причина не го напуска усещането, че като отказа помощ е постъпил подло.
— Не съм мислила, че можеш да бъдеш толкова безчувствен и жесток! — изсумтя тя към него и се прибра в спалнята.
— Елица! Ти сама разбираш ли? — прекъсна я той. — Аз безчувствен ли съм? Да, такива деца са хиляди! Аз нямам толкова пари за всички!
— Ако получавах добра заплата… — възрази жена му със сополив нос. — Имам само една приятелка! А синът ѝ е смъртно болен! Ако не беше твоята инатливост, можеше и ние да имаме дете. А ако то се разболееше? За теб колата е по-важна от живота му ли?
Елица почервеня от възмущение; гласът ѝ трепереше.
— Не преиначавай думите ми! Не аз съм виновен за такъв живот! — извика Иван също високо.
Жената засегна болезнената тема за детето. Трудно му е да признае пред себе си, но наистина носи вина. Елица се лекуваше дълго време; какво ли не направиха – но деца вече няма да имат.
Влюбен беше в нея още от първия ден на запознанството им през четвърти курс във университета. Повече никого около себе си не забелязваше.
После Елица забременя. Очите ѝ светеха от радост когато му каза новината. А той се уплаши – стресна се истински.
И двамата бяха още студенти; живееха под наем. Дълго увещаваше Елица да направи аборт – помни всичките аргументи: бедност – живеят от заплата до заплата; ще имат деца после… Трябва първо „да стъпят на краката си“… Децата по-късно…
Сега вече имат собствен апартамент и стария бащин „Форд“. Само дето нямат деца – а може би никога няма и да имат понякога.
