«Мамо, време е не просто да си оправиш ставите, а… да добавиш нова глава в своето „лично досие“. Не може да живееш само в епилога.» — каза синът ѝ, подавайки ваучера за санаториума

Колко жалко, че животът ѝ беше така подреден.
Истории

Да и изобщо, породата си личи. На такива всичко им е изписано на лицето!

Разговорът с директора се превърна в публично унижение. Таня видя как Магдалена изхвърча от кабинета му, унизена, и седна на пейката в най-отдалечения край на парка. Тя не плачеше, просто седеше прегърбена и гледаше в една точка. Първоначално Таня изпита хладно удовлетворение. Справедливост.

Но после видя как Магдалена извади телефона си от чантата и дълго гледа екрана. Вероятно снимка на внучката си. И в този момент удовлетворението се смени с нещо друго — неудобно, бодливо чувство. Тя вече не виждаше престъпница, а просто един пречупен човек.

Вечерта се обади синът ѝ.

— Е, мамо? Как върви системната почивка? Стават ли ставите?

— Чудесно е, Асен — отвърна тя, гледайки през прозореца към притъмняващия двор, където току-що се беше разиграла нямата драма. — Системата работи без засечки. Провежда се инвентаризация на ценностите.

— Това е добре — не разбра иронията ѝ синът.

Докато се връщаше от инхалация през стопанския двор, Таня забеляза приведена фигура до кофите за боклук. В бледата светлина на лампата Магдалена оглеждаше наоколо и се опитваше да напъха лъскав свитък в процепа на контейнера. Цветът морска вълна предателски проблесна.

Погледите им се срещнаха. В очите на Магдалена имаше първичен ужас. Ето го моментът! Таня вече беше отворила уста да извика за помощ. Но вместо триумф усети странна празнина вътре в себе си. Спомни си мъжа си с неговото нелепо, но сигурно закрепване за шкафа… Животът не е инструкция.

— Ще те видят — каза тихо тя. — След малко охранителят ще мине насам по обхода си. Не тук! Архиварският ѝ мозък мигновено включи режим „спецоперация“. — Дай насам! В личното ми досие в графа „нарушения“ досега стоеше чертичка… Кариерата ми като престъпница започва обещаващо.

Таня мушна роклята в своята платнена чанта.

— Планът е такъв: в пет сутринта преди смяната на камериерките се срещаме във фоайето до пералното помещение. Аз ще разсея дежурната сестра — ще я помоля да ми измери кръвното налягане, а ти трябва незабелязано да пъхнеш свитъка в количката с чистото бельо. Разбра ли?

Магдалена само изплашено кимна, неспособна да каже и дума.

***

Нощната операция премина почти гладко, ако не броим това, че апаратът за измерване на кръвното налягане при дежурната сестра беше развален и тя половин час се опитваше да го поправи,

Продължение на статията

Животопис