Погледите им се срещнаха за секунда и двете веднага извърнаха глава.
Таня си спомни не сватбата, а една вечер много преди нея. Седяха в парка на пейка: тя, годеникът ѝ Тодор и Магдалена, която се беше присламчила към компанията им. Тодор с възторг разказваше за плановете си за докторантура, а Магдалена го гледаше така, сякаш не беше бъдещ инженер, а поне Гагарин. „А ти, Таня, сигурно също мечтаеш за велики неща?“ — попита тя тогава с отровна сладост. „Искам семейство и деца“, честно отговори Таня. Магдалена избухна в смях: „Колко мило! Точно като в книга за домакини.“ Тодор също се усмихна тогава и в този миг Таня за пръв път се почувства като стара, скучна книга, която са прелистили и оставили на рафта.
Режимът в санаториума беше непоклатим. След закуска — процедури. Таня хареса перлените бани, но изобщо не разбираше циркулярния душ. „Интересен метод на реставрация — мислеше си тя, стоейки в центъра на водната стихия. — Явно така изтупват праха от най-старите документи.“
Епицентърът на цялата санаторна вселена беше Ванеса — вдовица на бургаския „колбасен крал“. Един ден тя седна до Таня във фоайето.
— Виждам ви интелигентна жена сте. Ще ме разберете. Ето вижте какво донесох за банкета! — каза тя и извади от торбата копринена рокля с цвят на морска вълна.
— Мъжът ми ми я подари малко преди да си отиде… Беше човек… прям такъв! Не говореше много… А тогава донесе роклята и каза: „Ванеса, с тази ще бъдеш като царица!“ А след месец вече го нямаше… Та това не е просто рокля… Това са последните му думи към мен! Реликва!
***
Два дни преди банкета обаче „реликвата“ изчезна. Ванеса дигна такъв шум, че можеше да предизвика свлачище по Пампорово. Директорът на санаториума — суетният Драгомир — веднага започна разследване.
— Не сте ли забелязали нещо подозрително? — питаше той почиващите.
Подозренията бързо паднаха върху Магдалена. Главен обвинител стана генералшата вдовица Виолета, която тутакси сформира свой „следствен комитет“ от две приятелки.
— Казвам ви аз — тя е! — съскаше Виолета във фоайето, докато Таня уж четеше вестник. — Очите ѝ са гладни! Гледаше роклята на Ванеса като котка сметана!
