– Наистина ли няма нищо? – объркано попита Радка. – А във фризера?
– Фризерът също е празен, – Нели наум благодари на Бог, че наскоро беше решила да го измие, затова не беше купувала никакви продукти и не беше правила запаси. Мислеше да се заеме с това след майските празници.
– Но магазините ви работят, нали? – поинтересува се Габриела. – Може още да се купи всичко необходимо.
– Ами на нас сега не ни трябват продукти, всичко ни е включено…
Но все пак гости са ви дошли!
– Гостите обикновено идват по покана.
Антон примирително каза:
– Хайде да пием чай, сега ще потърся, някъде съм скрил сушени гевречета с мак, които понякога хрупам пред телевизора, а в бара има и една купичка с бонбони.
Скоро чайникът завря и всички седнаха на масата с напрегнати и ядосани лица.
Едва отпила от чая си, Радка тихо каза:
– Нели, Антон, може би наистина малко ще поживеем у вас в къщата, да си починем за празниците?
Нели леко срита мъжа си под масата точно когато той вече бе отворил уста да отговори.
– Мамо, – продължи вече Нели, – а какво ще ядете? Наистина няма никакви продукти тук. Не се шегуваме – измих фризера и хладилникът е празен. И как ще готвите нещо дори ако купите от магазина? Газта почти свърши, трябва нова бутилка да вземем. И токът и водата утре сутринта ще ги спрат – така сме се разбрали заради безопасността и всякакви други катастрофи. Застраховали сме се накратко!
– Така сте се подготвили все едно заминавате за цял месец! – ядосано каза Габриела. – Разбира се, богатите няма как да разберат хората, които преживяват от лев на лев.
– Да… Жалко че така стана… – замислено промълви досега мълчалият Петър. – Толкова се надявахме както миналата година да си починем…
Тук Нели не издържа и почти извика:
– Кой почива миналата година? Аз цяла седмица тичах като катерица в колело! Аз готвех и чистех и миех чинии и перях! А всички останали си почиваха!
– Но нали при теб дойдохме на гости… Да си починем… – малко объркано промълви Радка.
– А за мен почивка не е предвидена! – рязко отвърна Нели. – И аз исках да си почивам и да релаксирам! А тук изобщо не е хотел — там има прислуга и готвачи, но затова обикновено плащат пари — при това немалко! А вие намерихте безплатна почивка и решихте тази година пак така! Евтино и удобно! — толкова се ядоса, че дори сълзи й напълниха очите.
Повече никой нищо не каза. След чая Нели отиде в спалнята под предлог че трябва много рано сутринта да стане. На сутринта нежеланите гости тихо се събраха и излязоха от къщата заедно със стопаните. Поздравиха се учтиво но хладно и всеки пое по своя път.
Наталия усещаше че е права но въпреки това душата ѝ беше неспокойна; погледна молещо намръщения Антон и леко му стисна ръката. Той ѝ отвърна нехайно. Но в таксито двамата вече бяха спокойни — престанаха да са ядосани един на друг — а изпитваха радостно очакване за прекрасната ваканция край топлото море.
