– Не, веднага си помислих, че става дума за тези екскурзии. Разбери ме, не исках да се карам с Радка и Габриела. А и всичко се нареди чудесно – заминаваме, никой не е обиден. Тоест, може и да са обидени, но имаме важна причина да не ги каним у нас.
Нели в началото малко се засегна от мъжа си, но после реши, че победителите не ги съдят и всичко се разви по най-добрия начин.
След като поговори с Радка, Антон се обърна към жена си:
– Ето, казах всичко – че заминаваме и няма да можем да празнуваме заедно.
– И какво ти отговори? – попита Нели.
– Беше много смутена, дори от изненада не знаеше какво да каже. А Габриела нещо там крещеше по телефона, че постъпваме като егоисти и не мислим за роднините. Но Радка я спря.
– Според мен Радка я подкрепяше – нали според тях ние сме богати, с огромни заплати и не знаем къде да ги харчим, а на бедните роднини нищо не даваме. Сега нашето пътуване им е като трън в очите. Сигурно точно сега седят и ни проклинат. Как иначе – халявата им се изплъзна! Няма да могат на наш гръб да хапнат кебапчета и да пийнат бира. Особено Петър, който страшно обича вкусно хапване, ама работа никак не обича.
И ето настъпи двадесет и девети април: куфарите бяха стегнати, вкъщи всичко подредено – Антон и Нели вече се чувстваха на върха на щастието, когато изведнъж някой почука на вратата им. Антон погледна учудено жена си и тръгна да отвори.
Скоро пред изумената Нели застанаха свекървата ѝ Радка, зълвата Габриела и нейният мъж Петър.
– Вие май не разбрахте ли? Утре рано сутринта заминаваме за летището и летим за Египет през всички празници! – едва успя да промълви смаяната Нели.
– Разбира се че разбрахме – ехидно отвърна Габриела, а майка ѝ смутено мълчеше – разбрахме много добре: толкова сте богати вече, че можете спокойно да си позволите почивка на юг край морето… а бедните роднини ви пречат!
– А трябваше ли разрешение от вас да питаме дали можем малко да починем? Между другото работим двамата много тежко! Понякога дори без почивен ден… Можем поне малко заслужена почивка! Не разбирам защо сте дошли тогава? Да ни изпратите до летището ли? И защо носите толкова багаж?
– Нели, успокой се! Габриела изобщо нямаше намерение да ви обиди – примирително каза Радка – просто решихме тази седмица докато ви няма ние малко да поживеем тук извън града: чист въздух… природа… вместо в града сред асфалт! Вие нямате нищо против?
– А това сами ли го решихте или поне попитахте дали сме съгласни цяла седмица някой друг хора у нас?
– Антон защо мълчиш?! – рязко се обърна към брат си Габриела. – Ти глас нямаш ли тук? За квартиранти ли ни смяташ вече? Нямаме право при брат си ли?
– При брат си или при сина си винаги може човек… само дето утре сутринта всички заминаваме за Египет! – още по-ехидно отвърна Нели. – Кой ще ви гледа тук? И храна няма никаква вкъщи: хладилникът е празен… само една кутия мляко за сутринта има и сухари.
