– Колко е хубаво! – пляскаше с ръце Нели. – Страхотна идея! Цяла седмица на море – това е истинска мечта!
– Е, чудесно! Значи се разбрахме, решихме проблема! Тогава още днес ще уредя пътуването, за да не дадат екскурзията на някой друг. Утре ще оформя всичко и ще платя, не забравяй да ми дадеш паспорта си, а вечерта ще се обадя на Радка и ще ѝ кажа, че няма да стане с тяхното идване – заминаваме. И ние сме хора и имаме право на почивка. В крайна сметка нека най-сетне накара дъщеря си и зет си малко да поработят, могат спокойно да си намерят хубава работа и да спрат да висят на шията ѝ. Свикнали са всичко да получават даром – живеят за сметка на Радка, а почиват – за наша.
Много доволна от открилите се пред нея възможности, Нели цяла вечер мечтаеше за пътуването и мислено прехвърляше тоалетите си, които може да вземе със себе си. Още на следващия ден реши да отиде да си купи нов бански и още някои дреболии, които ще ѝ трябват на юг, за да бъде почивката напълно незабравима и всички познати и приятелки „да побелеят“ от завист.
Освен това (макар че не каза нищо на Антон), със скрито задоволство си представяше физиономиите на Радка и Габриела, когато разберат, че заминават за Египет – няма как този път да се облажат за тяхна сметка или да прекарат уикенда с шишове и „прислуга“.
– Наистина – мислеше си Нели – миналата година нито веднъж не предложиха помощ: поне закуска или чиниите понякога. Аз като бедна роднина все около печката въртях се; колко баници изпекох само за цялата тази орда; колко месо купувахме – почти всеки ден шишове или пържоли. Всички пари отделени за отпуска свършиха. Ама много им хареса – как иначе: все едно са в петзвезден хотел „ол инклузив“. А сега такъв провал! – И Нели коварно се усмихваше на мислите си.
Може би такова отношение не я красеше особено, но Радка никога не я беше обичала; винаги се опитваше „да отвори очите“ на сина си за снаха му („не искала“ тя ужким да помага на роднините му), а Габриела винаги казваше: „От работа конете мрат“, жената трябвало повече внимание към себе си и мъжа си да обръща.
А освен това Нели невольно завиждаше малко на Габриела: тя нищо не приемаше насериозно; майка ѝ я глезеше постоянно, жалеше я във всичко; често ходеше по салони за красота, купуваше си хубави дрехи… А Нели винаги се страхуваше дори стотинка повече за себе си да похарчи (макар че работеше в свястно място и получаваше добра заплата).
Вечерта триумфиращият Антон донесе две екскурзии и ги сложи на масата.
– Ето, всичко уредих: двамата летим трийсетото рано сутринта. Можеш отсега вече багажа да приготвяш – всичко е решено. Сега само ще звънна на Радка и ще кажа, че тяхното идване отпада.
– А ти какво? Да не би досега изобщо нищо да не им каза? – подозрително попита Нели.
Антон леко смутен отвърна:
– Не… някак неудобно ми беше без сериозна причина директно отказ…
– Какво? Значи ти прие те пак?! – възмути се жена му.
