Антон толкова дълго говореше по телефона с Радка, че съпругата му Нели вече го гледаше притеснено. Когато най-накрая затвори слушалката, тя попита:
– Антон, нещо случило ли се е? Радка да не е болна? Толкова дълго говори с нея, че започнах да се тревожа.
Антон погледна малко объркано към жена си и несигурно каза:
– Не, слава Богу, всички са здрави, но Радка с Габриела и Петър пак искат да дойдат при нас за всички майски празници. Знаеш, че тази година почивните дни ще са цяла седмица. Времето е страхотно, живеем извън града и те решили да си починат при нас.
– Какво?! – неволно възкликна възмутената Нели. – Пак ли?! Миналата година пак бяха тук цялата майска седмица и още я помня като кошмар. И ти самият не беше особено доволен от този, така да го нарека, „отдих“. Аз като катерица в колело се въртях цяла седмица – обслужвах твоите мили роднини, готвех, миех чинии, перях, чистех стаите… А те?! Един път помощ не предложиха! Габриела за цяла седмица нито веднъж не изми чиниите или поне картофи да обели. Тя дошла да почива?! А ние какво сме – хотел? А този нейният Петър – само дрънкаше на китара по цял ден и пиеше бира на каси. А месото и зеленчуците пак ние трябваше да купуваме. За онази седмица изхарчихме всичките си пари! Господи! Всичко друго ще преживея, но това повече не мога! Просто няма да издържа още едни такива празници!
Нели говореше всичко това разпалено; в края на тирадата гласът ѝ вече преминаваше в писък, ръцете ѝ трепереха и беше на ръба на истерия.
– Антон, какво отговори на тази безочлива покана? Антон, кажи ми! Ако пак дойдат у нас за празниците – просто ще умра! Повече няма да търпя тези скъсаняци! Сериозно ти говоря!
– Успокой се, мила – Антон прегърна жена си и я притисна до себе си. – Затова толкова дълго говорих с Радка – опитвах се да я убедя да се откажат от това идване.
– И какво стана? Успя ли? – вече малко по-спокойно попита Нели.
– Честно казано… не знам – смутено отвърна той. – Надявам се поне малко ме разбра. Тя казваше, че цяла седмица в един апартамент с Петър и Габриела… когато те не ходят на работа а само безделничат пред очите ѝ… няма как да издържи. А пък за почивка другаде нямат пари.
– А защо просто не си намерят друга работа? Така добре са го измислили: работят колкото за фасада за жълти стотинки и умеят най-добре чужд гръб да използват! Да почиват на наш гръб… пак ние ще тичаме около тях…
– Слушай ме внимателно: напълно те разбирам и аз също никак не съм във възторг от тази перспектива. И докато говорих с Радка измислих едно решение.
– Какво измисли? – подозрително попита жена му.
– Вчера ми предложиха гореща оферта за Египет точно за майските празници — доста евтино излиза. Хайде двамата сами да заминем — хем ще си починем истински край морето или в чужбина (както ти винаги си мечтала), хем ще избегнем нежеланите гости и ще сбъднем твоята мечта…
