— Не, мило мое. Аз съм твоето огледало. — Елица извади от чантата си паспорта с новата си фамилия — своята, моминската. — Утре заминавам. Ще продадеш апартамента — моята част по договора е 30%. Ако се опиташ да ме измамиш — записът отива в прокуратурата.
Николай грабна вазата с рози (майка му настояваше, че „в един приличен дом винаги трябва да има свежи цветя“) и я хвърли в стената. Водата плисна върху портрета от сватбата им, превръщайки усмивките им в гротескни маски.
— Значи напразно три години търпях жалкото ти съществуване? — изрече той през зъби, като ранен звяр. — Дори дете не можа да ми дадеш!
Елица бавно разкопча роклята си. Шевът на рамото се скъса — още един „подарък“ от Калина, която й шиеше дрехи „за да прикрие кокалестотата“.
— Дете? — засмя се тя, изпускайки плата на пода. — Ти сам знаеш чия е „вината“ тук. Но да признаеш на мама си, че синът й е безплоден мутант? О, не… По-добре с години да ме тормозиш за моята „несъстоятелност“.
Той се хвърли напред, но се спъна в парчетата лъвче. Падна на колене и изрева:
— Ще те унищожа!
— Вече не можеш. — Елица облече стария пуловер, купен още преди сватбата им. Ухаеше на свобода. — Ти сам се унищожи. Когато реши, че хората са само пешки.
На прага тя се обърна назад. Николай седеше в локва вода и розови листенца, стискайки окървавен осколък в ръка.
— Между другото — каза Елица меко, както учат да говорят с обезумели хора, — бременна съм. От Илиян. Преди месец стана това. Той за разлика от теб е човек.
Вратата се затвори след нея. В апартамента завиха алармите – Николай удряше с юмрук по огледалото и разбиваше на парчета онзи образ, който някога бе смятал за бог.
***
Вратата хлопна след нея, но тишината така и не настъпи. В апартамента висеше тежък въздух – наситен с ярост и позор. Николай стоеше сред парчетата порцелан и стъпканите рози и с треперещи ръце набираше номера на майка си.
— Мамо… знаеш ли какво направи тази кучка… — започна той, но нейният вик го прекъсна:
— Илиян! Всичко е заради Илиян! — Калина плачеше така сякаш погребваше собствения си син.— Моят племенник! Синът на прокълнатия ми брат! Как можа…
Николай се отпусна на пода. Думата „племенник“ го удари като чук по слепоочието му: Илиян не беше просто приятел или колега… Братовчед му по кръв; този когото винаги сочеха за пример: „Ето виж го Илиян – макар и от страничната линия – човек стана!“
— Тя… бременна ли е от него? — Николай стискаше телефона така силно, че екранът изпука.— От моя собствен…
