— Николай, как издържаш тази… мърла? — Тя мушна с вилицата размазаната спирала под очите на Елица. — Виж я, цялата е мокра… Като улична котка.
Масата избухна в смях. Николай, прегръщайки Елица през раменете, подхвана:
— Мамо, тя ми е скромница. Не обича козметични салони, — прокара пръст по бузата ѝ, оставяйки следа в фон дьо тена. — Но аз те обичам и такава, нали знаеш?
Ръката му се плъзна надолу към кръста ѝ и стисна толкова силно, че тя едва си пое въздух. Елица посегна към чашата си, но Илиян, който седеше срещу тях, рязко стана:
— Николай, стига.
— Какво „стига“? — Николай притисна Елица до себе си; усмивката му се разчупи и оголи злоба. — Нали сме семейство?
Ванеса, вече подпийнала, запя:
— Айде стига де! Младите се карат – после се сдобряват…
***
Вратата се тресна толкова силно, че от рафта падна порцелановият лъв – подарък от Калина за сватбата им. Парчетата се забиха в килима сякаш самата съдба бе стъпкала техния символ.
— Изобщо разбираш ли как изглеждаше?! — Николай дръпна вратовръзката си; лицето му беше почервеняло от виното и яростта. — Роклята ти мокра, спиралата размазана… Приличаш на клошарка! Срам ме беше да кажа на някого, че си ми жена!
Елица мълчаливо събу обувките си. Токчетата бяха оставили кървави пришки по краката ѝ – но тази болка бе нищо след всичко днес.
— Чуваш ли ме?! — Той я хвана за раменете и я разтърси така силно, че главата ѝ отхвръкна назад. — Заради теб станахме за смях! Майка ми е в истерия, роднините късат договори…
— А ти какво очакваше? — Гласът на Елица прозвуча тихо и отчетливо. Тя го погледна право в очите и Николай отстъпи назад: там гореше нещо невиждано три години – презрение. — Да се правя цял живот на твоя кукла? Да позволя на майка ти да ме тъпче?
Той се изсмя нервно и прокара ръка през косата си:
— Мислиш ли че победи? Без мен си нищо! Нито пари имаш вече, нито дом – дори жалката работа в библиотеката ще загубиш!
Елица пристъпи до скрина; под купчина салфетки лежеше диктофон – малък като надеждите ѝ някога. Натисна бутона.
„…брачен договор до 2025-та…“ – гласът на Кирил от ресторанта прозвуча металически.
— Изключи го! — Николай скочи към нея, но тя направи крачка назад към прозореца.
— Имам още запис: как предлагаше на лекаря да фалшифицира анализите ми „за да има причина за развод“. И как майка ти подкупваше данъчния инспектор. Искаш ли да го пратя на всичките ти „партньори“?
Той застина като хванат в капан; вените по шията му пулсираха.
— Ти… мръсница… — изсъска той.
