Вечерта, когато се прибраха у дома, Галина извади от чантата си една брошура. На нея пишеше: „Танцова студия за възрастни. Латино, зумба, модерни танци“. Виктория се засмя, но този път без капка сарказъм.
— Галина, сериозно ли? Танци?
— А защо не? — Галина сви рамене. — Като млада танцувах. После животът ме завъртя и толкова. А сега искам пак.
Виктория гледаше майка си и не можеше да повярва. Галина, която винаги е била просто „мама“ — тази, която готви вечеря, пере дрехи, решава всички проблеми — изведнъж се превръщаше в човек със собствени желания. Това я плашеше, но едновременно я омагьосваше.
***
След седмица Виктория вече не можеше да пренебрегва промените. Галина не просто ходеше на шофьорски курсове и на танци. Тя започна да се променя външно: подстрига се късо, купи си ярко яке вместо старото сиво палто, дори започна да слага червено червило. Виктория хващаше себе си в мисълта, че не знае как да реагира.
На работа при Виктория назряваха проблеми. Драгомир разбра, че тя е отказала да го замести и започна да я гледа накриво. Шефката ѝ Ралица беше свикнала Виктория винаги да поема извънредната работа и сега недоволно стискаше устни всеки път, когато Виктория си тръгваше навреме.
— Виктория, какво става с теб? Да не хвана някакви звезди? — подхвърли Ралица веднъж, когато тя отново отказа да остане след работа.
— Не, просто имам свои ангажименти — отвърна Виктория и самата тя се изненада от смелостта си.
Вкъщи разказа това на Галина. Майка ѝ седеше пред новия лаптоп и само кимна:
— Правилно си постъпила! Иначе ще те тъпчат докато не рухнеш.
— Но трябва някак да се разбирам с тях… Това ми е работата — възрази Виктория.
— Да се разбираш не значи винаги да се огъваш пред всички — отвърна Галина без да откъсне поглед от екрана. — Цял живот така правих. И какво? Никой дори „благодаря“ не каза.
Виктория замълча. Изведнъж осъзна колко истински звучат думите на майка ѝ. Галина не просто сама се променяше – тя опитваше да покаже на дъщеря си друг начин на живот.
Същата вечер Галина отиде на танци, а Виктория остана вкъщи сама. От любопитство отвори лаптопа на майка си и видя профил в някакъв сайт за фрийланс услуги – Галина беше качила автобиографията си и търсеше работа като преводачка на текстове. Виктория знаеше колко добре говори английски майка ѝ, но никога не бе предполагала че ще реши сериозно да работи това.
Когато Галина се върна вкъщи, Виктория не издържа:
— Мамо… ти ще сменяш ли работата?
— Не сменям – добавям! — усмихнато каза Галина докато събуваше маратонките си.— Цял живот съм стояла в офис и съм писала отчети… А сега ми се ще опитам нещо свое!
— Но ти вече си на петдесет години… Не е ли късно?
Галина избухна в смях – без капчица обида:
— Късно е само ако вече не дишаш! А аз още съм жива!
***
Следващите седмици бяха като влакче в увеселителен парк: Галина учеше за книжка в автошколата, ходеше по танци и поемаше първите поръчки за преводи онлайн; а гледайки майка си – Виктория започваше все по-често да казва „не“ в службата
