– Колко хубаво! – Анна се хвърли на врата на Тодор.
– Така че събирай си нещата, но тихичко, за да не заподозрат майка ти и сестра ти нищо предварително – добави той, гледайки я с нежност.
– Добре – кимна момичето.
Когато дойде денят на преместването, Тодор, сякаш нищо не се е случило, започна да изнася куфарите, чантите и торбите от спалнята.
– Аз не разбирам, къде си тръгнал? – недоволно попита майка му, търкайки сънено очи.
– С Анна се местим – отвърна кратко Тодор, продължавайки с приготовленията си.
– Осъзнаваш ли колко пари ще трябва да харчиш за наем? – раздразнено каза Светлана.
– Кой е казал, че е под наем? Купих апартамент – уверено заяви синът й.
– Как така купи апартамент? – майката застина от изненада. – С какви пари?
– Баща ми остави малко спестявания, които вложих добре, а и сам натрупах средства – сви рамене Тодор.
– А не помисли ли дали тези пари не трябваше да дадеш на мен? Видя ли в какво ходя? Нямам нито едно ново бижу или хубава рокля през последната година – оплака се Светлана.
– За какво са ти рокли? Почти цялото време прекарваш вкъщи – упрекна я синът й. – Освен това ти и Невена няма да ни оставите на спокойствие – добави строго той.
– Ще видиш ти! – повдигна вежди жената. – Още ще се върнеш тук, само че никой няма да те чака вече!
Но нито Тодор, нито Анна повече се върнаха в онази злополучна квартира. Те тихо сключиха граждански брак и започнаха да планират ремонта в новия си дом. Анна беше назначена на постоянен трудов договор и започна да печели колкото съпруга си. Общият им живот постепенно потръгваше.
На Нова година двойката реши да замине за родното село на Анна, за да се запознаят най-сетне с родителите й и да празнуват заедно. Майката на Анна ги прие радушно и наричаше Тодор „синко“, защото много го хареса. Бащата го научи как правилно се цепят дърва и как се пали баня.
За Тодор това беше най-хубавата Нова година в живота му. Светлана винаги държеше децата й да отговарят на представите й за семейство: всички облечени безупречно, а масата подредена само с изискани мезета и вина.
А в селото цареше спокойствие и уют; никой не трябваше да се преструва на друг човек. След тази визита именно Тодор стана инициатор често да посещават родителите на жена му. Там той се чувстваше истински желан гост и обичан син.
