«Нали искаше да разбереш как изглежда идеалната съпруга за моя Тодор» — каза със явна ирония Светлана, посочвайки Виолета

Несправедливо и болезнено — ще устои ли любовта?
Истории

Въпреки това той отстоя правото си да доведе Анна в дома, за да не живее повече в онези ужасни условия. Момичето беше на седмото небе от щастие. Не можеше да повярва, че вече няма нужда да чака ред за банята, може да готви в такава чудесна кухня и да спи на меко легло.

Въпреки това Светлана не възнамеряваше да се предаде без борба и беше подготвила немалко изненади за бъдещата си снаха.

***

След три часа входната врата се тресна силно и в стаята на Анна без предупреждение влезе Светлана.

– Какво лежиш? Хайде, разчисти масата! – изръмжа тя към бъдещата си снаха.

– Да, добре. Само секунда – отвърна Анна, ставайки от леглото.

Тя се насочи към масата, осъзнавайки, че това е своеобразната ѝ цена за възможността да живее в този разкошен дом.

– И след мен измий! – добави ехидно Невена, хвърляйки съдовете си в мивката. – Жал ми е за пресния ми маникюр.

В този момент в кухнята влезе Тодор, който като видя Анна, по навик я целуна по бузата.

– О! Имахме ли гости? – попита той с интересен поглед към нея.

– Да, скъпи – отвърна му Светлана, която тъкмо бе дошла в кухнята. – Виолета идваше. Надявам се я помниш? Прекрасно момиче! – добави тя с престорена усмивка.

Настроението на Тодор рязко се промени.

– Мамо, пак ли започваш? Защо я покани? Вече ти дадох да разбереш, че съм избрал Анна. Никой друг не ми трябва! – възкликна той.

– Тодор, недей… – тихо каза Анна и го докосна по ръкава.

– Преди не си позволяваше такъв тон с мен – укори го Светлана със стиснати устни.

– Всичко е нейна вина! – намеси се Невена със скръстени ръце на гърдите. – Тя настройва Тодор срещу нас!

– Пълни глупости! – извика Тодор.

– Той не е искал да ви обиди… – опита се Анна да защити любимия си.

– Искаш да кажеш, че познаваш сина ми по-добре от собствената му майка? – презрително отвърна Светлана.

– Не това имах предвид… – малко виновно каза Анна.

– Ясно всичко тук… – въздъхна жената. – Невена, хайде. Оставям ги сами да се оправят!

– А къде сте тръгнали двете? – извика след тях Тодор. – А кой ще оправя всичко това? Анна тук не е слугиня, а моята годеница!

Когато Тодор заведе Анна в спалнята им, развълнувано ѝ съобщи, че е взел ипотека за апартамент. Искал е да го обяви пред всички по-тържествено, но явно майка му и сестра му няма много да се зарадват на новината.

– След седмица ще можем вече да се нанесем. Апартаментът е едностаен, но в много хубава кооперация в центъра — каза той гордо.

Продължение на статията

Животопис