Паралелно с това Анна работеше на различни места, където именно се запозна с Тодор. Той беше маркетолог в компанията, в която момичето започна на непълно работно време. Един ден Анна толкова бързаше, че не забеляза младия мъж и се блъсна в него.
Изглеждаше като сцена от романтичен филм: листата полетяха във въздуха, на крака ѝ се появи ожулване, а самата тя беше напълно объркана.
– Извинете – каза тя и кимна за потвърждение на думите си. – Много бързам, днес шефът ми възложи да му покажа моите разработки и трябва да успея навреме.
– Не се притеснявайте, ще ви помогна – каза Тодор с добродушна усмивка. – И ще ви изпратя, за да не се блъснете повече в никого.
Така се случи първата им среща. От този ден нататък Тодор започна редовно да изпраща Анна до дома ѝ. Скоро стана ясно, че тя наема малка стая в общински апартамент и е от малко градче, където са останали родителите ѝ и по-малкият ѝ брат. Те искрено вярваха в способностите на Анна и се надяваха тя да постигне успех в големия град.
С времето отношенията им станаха много по-близки от просто приятелство между колеги. И един ден Тодор коленичи и ѝ предложи брак. Анна беше едновременно щастлива и притеснена.
– Разбираш ли кой си ти и коя съм аз? – попита тя леко смутено.
– Каква всъщност е разликата между нас? Не разбирам – отвърна учудено Тодор.
– Знаеш добре, че майка ти никога няма да приеме селско момиче. Тя е музикален ръководител, сигурно човек с фина душевност, а аз съм просто Анна от селото. Здравейте, пристигнах! – каза тя с ирония.
– Здравейте! – засмя се Тодор на думите на любимата си. – Да, майка ми не е лесен човек, но това е моят живот. Аз ще решавам какво да правя. И избрах теб! – каза той и завъртя Анна във въздуха. – Ще станеш ли моя жена? Айде признавай!
– Ще стана! – засмя се в отговор Анна.
В този ден тя беше безкрайно щастлива. Но когато Тодор доведе любимото си момиче на официален обяд при своите родители, Анна не им хареса особено.
– Изобщо виждаш ли кого доведе? – нахвърли се майката върху него веднага щом Анна излезе.
– Виждам много добре. Доведох любимото си момиче – отвърна твърдо Тодор.
– Няма нищо зад гърба ѝ! За каква булка може изобщо да става дума? – продължи да негодува Светлана.
– Да не би хората да се женят само за пари? – попита синът ѝ.
– Трябва да намериш булка от нашия кръг! – настояваше майката му.
– Ако баща ми беше жив, щеше да ме подкрепи! – каза ядосано Тодор и се прибра в стаята си.
