– Добър ден! – на прага на апартамента стоеше очарователна блондинка с тънко палто, спретнато баретче и стилна малка чантичка.
– Здравейте, а вие при кого сте? – малко объркано попита Анна, която не очакваше посещение.
Зад гърба ѝ се появи свекървата, която сякаш беше доволна от визитата на непоканената гостенка.
– Нали искаше да разбереш как изглежда идеалната съпруга за моя Тодор – каза с явна ирония Светлана, като посочи блондинката. – Ето я – добави тя с гордост. – Те с Тодор са израснали заедно. Виолета работи във филхармонията, току-що се върна от турне в чужбина.
– Приятно ми е да се запознаем – плахо каза Анна, чувствайки се неловко.
– Виолета, заповядай, не се притеснявай. Анна сега ще сложи масата – Светлана помогна на момичето да си свали палтото и я въведе в хола.
– При вас винаги е толкова уютно – каза Виолета с носталгия. – Помня как с Тодор обядвахме точно на тази маса след училище, когато ни взимаше баба му.
Анна не знаеше как да реагира на поведението на бъдещата си свекърва. А и коя беше тя, че да поставя условия. В този апартамент момичето живееше като гостенка без права.
Просто един ден Тодор ѝ предложи да се премести от наетата квартира при него. Те живееха със майка му и сестра му Невена в луксозен апартамент в центъра на града, останал им в наследство от покойния баща на Тодор.
Анна отказваше да се мести, защото ѝ беше много неудобно. За семейството му тя беше напълно чужда, а още при първата среща Светлана не бе във възторг от появата ѝ в живота на сина си.
Изглеждаше така, сякаш момичето е по-скоро прислужница у дома им отколкото част от голямото семейство. Тя чистеше, миеше чиниите, готвеше и вършеше куп домашни задължения без оплакване — приеха я у дома си все пак — а за подмятанията на свекървата и подигравките на Невена се стараеше просто да не обръща внимание.
Бъдещата снаха внимателно сложи масата, нареди десертите по чиниите и сервира приборите и чая.
– А няма ли да седнете с нас? – учудено попита Виолета, когато видя че Анна възнамерява да излезе в другата стая.
– Няма работа тук. Ще водим интелигентни разговори, а Анна за съжаление не е достатъчно образована – каза със злоблива усмивка Светлана.
– Да… – съгласи се Виолета. – По-добре ще тръгвам. Приятен апетит! — добави тя и Анна усети как я залива неудобство до дъното на душата ѝ.
Светлана умееше винаги да я представи в лоша светлина — въпреки че Анна завърши училище с отличие и сама беше приета по държавната поръчка във висшето учебно заведение.
