Петя покани своя любим и много самотен чичо Лъчезар да дойде с тях и да се разсее. И той също с радост прие, защото отдавна никой не го беше канил никъде…
Пътуването мина чудесно.
Романтичните разходки из нови места си казаха думата.
Добросърдечният и малко разсеян, познаващ прекрасни стихове, но съвсем неприспособен към живота Лъчезар не се отделяше нито за миг от Венета.
И изглеждаше, че е готов да направи всичко за такава умна, мила и знаеща жена като Венета.
След това пътуване те вече не можеха да се разделят.
Лъчезар най-накрая намери прекрасна спътница, която го напътстваше и винаги знаеше какво и как трябва да се направи.
А Венета откри онзи мъж, с когото животът ѝ отново придоби смисъл и вкус. И пак заигра в ярки цветове…
— Приятели, с Лъчезар решихме, че искаме нашата сватба също да бъде във вашата заводска столова. Може ли там да се уговорим? — попита скоро Венета.
А чичо Лъчезар добави: — Да, Венета е права! Все пак там се запознахме и първия си танц танцувахме там, нали така, Венета?
И Лъчезар погледна с явно обожание към своята годеница.
Петя и Георги радостно си размениха погледи при техните думи и почти в хор отвърнаха:
— Чудесен избор! Разбира се ще уредим всичко. Между другото много хора са празнували там сватби и юбилеи. Никой не се е развел, а юбилярите живеят дълго-дълго – значи мястото е много по-добро от някакви чужди кафенета! Дори шегуват, че нашата столова е като осветено място за работниците от завода и техните близки – носи щастие и работят много добри хора тук. Сватбата беше много весела – Лъчезар и Венета танцуваха заедно и изглежда им беше наистина хубаво!
— Петя, Георги, няма ли много да ви натежи ако се преместя при Лъчезар? Ще живеем извън града при него и ще чакаме внуци. Но ако ви трябва съвет или помощ… нали разбираш, Георги? Винаги сме наблизо!
След година на Георги и Петя им се роди син.
Венета много обича малкия Станислав, но той си има грижовни любящи родители.
А нейният Лъчезар е прекрасен съпруг – много добър човек. Освен Венета няма никой друг до себе си – тя му е най-нужната. А на нея ѝ е добре с него – вече не се чувства толкова самотна.
Защото Венета вече има до себе си мъж… Благодаря ви за харесванията, отзивите и абонамента!
Моля споделяйте любимите си разкази в социалните мрежи – това радва автора!
