— Ще живеем у мен, само че искам веднага да те предупредя — майка ми е добра жена, но с нейните съвети може да измъчи всекиго, така че просто не ѝ обръщай много внимание и всичко ще е наред. Освен това, нали ще сме от ранни зори до вечерта на работа. А вечер обикновено ходим при приятели или на кино. Докато още нямаме деца, защо да стоим вкъщи, кажи ми, Петя?
Георги я погледна толкова жално, че Петя кимна в знак на съгласие.
— Недей да се тревожиш, разбира се, че всичко ще бъде наред. Знаеш, че лесно се разбирам с хората, изобщо не съм конфликтна.
Георги въздъхна облекчено — явно тази тема го беше мъчила отдавна и не знаеше как да я повдигне пред Петя.
Наскоро бяха подали заявление за брак, но Георги все още не я беше запознал с майка си.
И двамата работеха в покрайнините във вагоноремонтния завод — срещаха се отдавна и най-накрая бяха решили да се оженят.
Сватбата все се отлагаше, защото и Петя живееше с родителите си в малко апартаментче край завода.
А Георги пътуваше от центъра — с влака стигаше бързо до работа. И двамата така и не можеха да решат къде ще живеят след сватбата.
Пари за първоначална вноска нямаха, а не им се щеше да наемат квартира — това си е чиста загуба на пари.
Два пъти годишно Георги и Петя ходеха заедно на море.
Връзката им беше издържала проверката на времето — не само че не им беше омръзнало един друг, ами направо мечтаеха най-сетне да се оженят и заживеят заедно.
Но засега Петя не бързаше да запознава Георги със своите родители — а и той самият не я беше представил още на майка си.
След като премисли всички варианти в главата си, Георги разбра: ако сега не се оженят, може още дълго нищо да не стане; трябваше компромис. И той реши: предложи на любимата си брак. Какво друго му оставаше? Не е чак толкова богат та веднага нов дом за годеницата си да осигури; обикновен човек е той.
Петя прие — тази тема вече много пъти бяха обсъждали.
Но след предупрежденията на Георги относно майка му всякакви мисли започнаха да я глождят: колежките ѝ непрекъснато разказват какви ли ужаси са преживели със свекървите си…
Ето например Ралица наскоро се разведе със съпруга си — казваше: „Свекървата помогна“, няма начин иначе!
Ралица също обаче хич не цепи басма — кажеш ѝ дума, тя ти отвръща с три! Но въпреки това пак стигнали до развод!
А дали тя ще успее търпеливо да понесе всичко и няма ли някой ден рязко да отвърне на Венета ако започне изведнъж дребнавости?
Може би по-добре всичко да остане както досега?
Защото толкова им харесваше с Георги всяка свободна минута заедно! През уикендите ходеха по двудневни екскурзии…
