– А това, Александър, е, че не си прав. – Зоя стана от масата. – Съвсем не си прав. Не може всичко да се стоварва върху Милена. Още утре ще се обадя в социалните, ще попитам за гледачка…
– Колко ще струва това? – попита тихо Милена, без да се обръща.
– Ще дам пенсията си. И апартамента можем да дадем под наем – все е нещо допълнително.
Александър гледаше двете най-важни жени в живота си и усещаше как вътре в него нещо се преобръща. Толкова години се криеше зад работата си, преструвайки се, че нищо не се случва…
– Не, – изправи се той и изправи рамене. – Никакви гледачки няма да има. И апартамента няма да даваме под наем.
– Но как… – започна Зоя.
– Още утре ще говоря с началството за преминаване на дистанционна работа три дни в седмицата, – каза твърдо Александър. – Ще готвим на смени. Зоя, можеш ли да ме научиш на твоите прочути кюфтета?
Зоя изненадано примигна: – Разбира се, Александър… А ще се справиш ли?
– Представи си само, и мъжете умеят да готвят! – за първи път тази вечер в гласа на Милена прозвуча усмивка. – Само внимавай, твоят син обича да експериментира. Помниш ли борша му с къри?
– Поне беше оригинално! – усмихна се Александър и почувства как напрежението постепенно го напуска.
– А аз мога да поема почистването вкъщи, – предложи изненадващо Зоя. – Тежко ми е да чистя с прахосмукачката, но мога да забърша праха и да подредя нещата без проблеми. И прането мога да гладя — цял живот съм го правила…
– Зоя, – прекъсна я Милена и най-сетне се обърна към масата. – Не си длъжна…
– А аз искам! — В очите на Зоя проблесна познатият учителски пламък. — Мислиш ли, че е лесно по цял ден само да стоиш без работа? Само телевизия гледам и през прозореца зяпам… Така поне ще съм полезна.
Изведнъж тя подсмръкна и притисна длан до устата си: — Простете ми, деца… Виждах колко ви е трудно, а мълчах. Боях се излишно дума да кажа.
— И ти ме прости — Милена неочаквано за себе си коленичи до стола на свекървата си и скри лице в коленете ѝ така както някога като дете при собствената майка.— Наговорих ти… Бях ядосана.
Зоя милваше снаха си по главата и размазваше собствените си сълзи по бузите ѝ: — Значи така решаваме! Александър готви във вторник и четвъртък…
— И през събота! — добави синът ѝ.
— И през събота — кимна Зоя.— Аз поемам чистенето у дома. И още нещо, Милена,— повдигна лицето ѝ за брадичката,— не дръж всичко в себе си! Казвай когато ти е тежко! Нали сме семейство!
Часовникът тиктакаше по стената; недоядени кюфтета изстиваха върху масата; а отвън последните лъчи на октомврийското слънце бавно угасваха зад прозореца.
За първи път от много месеци насам домът им стана истински топъл.
Други четат точно сега:
