Елена се връщаше от интервю за работа — неуспешно, между другото. Душата ѝ беше свита, и ѝ се искаше да заплаче.
Пред входа се сблъска с Георги — той ровеше из колата си, опитвайки се да запали угасналия двигател.
— Нещо случило ли се е? — попита съчувствено той, като забеляза зачервените ѝ очи.
— Ами… — Елена махна с ръка. — Не стана с работата.
— Недей да се тревожиш, — затвори капака той и избърса ръцете си с парцал. — Ще се намери нещо по-добро.
Искаш ли да ти помогна? Имам познати в добра фирма, точно търсят специалист.
Толкова искрено участие имаше в гласа му, че на Елена ѝ стана тежко на сърцето. Хвана се на странната мисъл: колко хубаво би било, ако всички клюки на Камелия не са истина.
Защото ѝ беше все по-трудно да съчетае образа на безсърдечен негодник с този внимателен и деликатен човек.
А още по-трудно ѝ беше да овладее нежеланата симпатия, която растеше и крепнеше с всяка нова среща.
След седмица Елена осъзна, че нарочно излиза по-рано от вкъщи, само и само да не срещне Георги.
Глупаво, детинско — но не можеше да си помогне. Твърде противоречиви чувства бушуваха в душата ѝ.
Една вечер тя заседна в асансьора с Анна — най-възрастната жителка във входа им.
Кабината подскочи, изскърца и спря между етажите. Докато възрастната жена ровеше из телефона си, Елена посегна към бутона за повикване на техник.
Съседката я спря:
— Почакай малко, мила. Сега Георги ще дойде и веднага ще оправи всичко. Вече му писах съобщение.
— Георги? — Елена неволно се напрегна. — Той разбира ли?
— И още как! — оживи се Анна. — Златни ръце има момчето. И душата му е златна. Така става понякога – съдбата изпитва добрите хора.
Елена застина, страхувайки се дори да помръдне. В гласа на възрастната жена звучеше такава искрена съпричастност, че любопитството надделя над предпазливостта ѝ.
— А какво е станало? — попита тя уж нехайно.
Анна въздъхна тежко:
— Ох, намъчи се той със своята Силвия… Как го измами тя само, прости Господи!
Аз всичко видях – прозорците ми гледат точно към бившия му апартамент.
В този момент отгоре прозвуча познат глас:
— Анна, как сте там? Дръжте се! Сега ще измислим нещо!
— Държим се, Георги! Държим се! — извика възрастната жена обратно.
И добави шепнешком:
— Виж го ти него – нито лоша дума няма за бившата си… А тя…
Не успя да довърши – асансьорът рязко подскочи и тръгна нагоре.
