– Сам си купи апартамент, живее – изобщо не му пука. Нито срам, нито съвест.
Елена се намръщи. Нещо в тази история ѝ се стори странно, недоизказано.
– А защо се разведе? – предпазливо попита тя.
– Кой да знае! – изсумтя Камелия. – Казват, че го е дострашало отговорността. Или си е намерил друга.
Таксито рязко спря и Елена едва не удари носа си в предната седалка. Куфарът ѝ с трясък се плъзна към вратата.
– Пристигнахме – измърмори шофьорът, хвърляйки поглед в огледалото за обратно виждане. – Хиляда и двеста лева.
Елена плати и излезе навън.
Студеният октомврийски вятър веднага се мушна под яката на лекото ѝ палто и я накара да потръпне.
Пет години. Пет дълги години не беше у дома – само кратки посещения по празниците, и то не винаги.
А сега се беше върнала завинаги, с диплома и неясни планове за бъдещето.
Дворът беше променен до неузнаваемост. Вместо старите тополи – спретнати липи, детската площадка блести с ярки цветове, а на мястото на древните пейки има удобни пейки с ковани подлакътници.
Само родният девететажен блок си беше същият – олющена мазилка, мръснозелена боя по стените, познатият до болка вход.
Елена издърпа куфара си на стълбището и с усилие отвори тежката врата. В коридора миришеше на прясна боя и още нещо непознато – или битова химия, или ароматизатор за въздух.
– Елено! Наистина ли си ти?
Ясен глас я стресна. По стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж, тичаше Камелия – съседката от петия етаж, приятелка от детството.
Все така слабичка и пъргава беше тя; само косата ѝ бе по-къса и около очите имаше някакви нови бръчки.
– Камелия! – Елена пусна куфара и разтвори ръце за прегръдка.
Приятелките се прегърнаха силно и разцелуваха. Камелия се отдръпна малко назад и огледа внимателно Елена.
– Я виж ти! Съвсем столична госпожица си станала. А защо не каза предварително, че ще идваш? Щях да те посрещна!
– Стана спонтанно – махна с ръка Елена. – Защитих дипломната работа, събрах багажа и тръгнах към вкъщи. Омръзна ми да скитам по чужди квартири под наем.
– Разбирам те – кимна Камелия. – Хайде у нас да пием чай? Родителите ти сигурно са на вилата?
– Да, ще са там до вечерта. Хайде да вървим; ще ми разкажеш какво ново има тук при вас.
В кухнята на Камелия всичко бе както преди: същите жълти пердета, същият уютен диван до прозореца.
Само масата беше нова и хладилникът друг модел.
– Ох, толкова много неща са се променили! – заговори бързо Камелия докато приготвяше чайника. – Половината съседи са нови вече!
Виждаш ли онази военната фамилия от втория етаж? Близнаци имат — ужас просто! Тичат като луди навсякъде…
