Когато Анна реши да направи основно почистване, се оказа, че Васил не я е предупредил за пристигането на майка си от друг град, с което постави жена си в много неловко положение.
Маргарита, която рядко посещаваше семейството на сина си, завари пълен безпорядък в апартамента, необядван обяд и объркана снаха.
Последната капка в семейната бъчва мед стана рожденият ден на тъщата, за който Васил забрави и се прибра вкъщи не по-рано, а по-късно от обикновено.
На масата той намери бележка:
„Аз съм при родителите си, ще остана при тях няколко дни.“
— Разбира се, тя е очаквала поне да ѝ се обадя — говореше си мъжът — но и тя можеше да ми звънне и да ми напомни, когато не се прибрах навреме.
— Ти сама ли си? — попита Галина, когато дъщеря ѝ пристигна.
— Васил е хванал някакъв вирус. Не искаше да заразява никого. Ще остана при вас за няколко дни.
На празничната трапеза Анна все очакваше телефонът да звънне, тя да отвори вратата, Васил да я целуне, да се извини пред майка ѝ и после да я грабне в прегръдките си и да я върне у дома.
Но това не се случи. Той не дойде. И не позвъни. Не се обади и на следващия ден.
Минаха няколко дни. Анна вече не мислеше за договора им или за всички разногласия и спорове. Просто много ѝ липсваше Васил — неговите шеги, навици, малките им трогателни тайни.
Анна си представяше какво би посъветвала жена на нейното място.
— В много отношения грешите, уважаема обидена съпруго — казваше Анна-психолог на Анна-клиентката. — И двамата сте „прекалили“ с договора си — изкуствено сте се поставили в измислени рамки.
Семейният договор е добра идея: помага за разпределяне на задълженията, спазване на личните граници, по-добро разбиране един друг и предварително разрешаване на много спорни въпроси. Но ако приемем, че договорът трябва да бъде гъвкав и може да бъде променян според обективните обстоятелства — трябва самите ние също да сме гъвкави във взаимоотношенията си; трябва да ги пазим тези отношения вместо сами да ги рушим.
Жената по природа трябва да бъде по-гъвкава. И точно сега тя трябва първа да позвъни на съпруга си и сама да започне диалога. В това няма слабост — има женска мъдрост.
Но колко лесно е такъв съвет към друг човек… а колко трудно е самият ти да направиш тази крачка!
— Ето сега ще му звънна веднага и ще му кажа всичко онова, което казах на въображаемата си клиентка! — реши Анна.
Изведнъж чу как майка ѝ отваря вратата и познат глас попита:
— Галина здравейте! Анна тук ли е?
— Тук е! Влизай Васил! Много отслабнал изглеждаш… Не ти е добре явно! Сигурно сте гладни… Сега ще ви нахраня деца!
— Анна аз… — започна Васил, но тя не му позволи да довърши.
— Почакай! Аз сама ще ти кажа всичко! — прекъсна го Анна.
Но съпругът ѝ я спря и ѝ подаде листче:
— Ето вземи!
Това беше техният семеен договор; а най-отдолу с едри букви пишеше:
„Главното правило: Обичам те!“
— И аз те обичам… толкова ми липсваше… — прошепна Анна.
Договори и задължения
Автор: Елена
