Показах на Асен как работи пералнята, кое копче се натиска и какво се прави, но резултатът беше нулев — възмути се Анна.
Васил обеща да поговори с роднината си, но тръгваше за работа по-рано от всички, връщаше се късно и така и не намери време за това.
Освен това му се струваше дребнаво да повдига този въпрос, когато човекът е отседнал при тях само за няколко дни.
Често на клиентите на Анна им се налагаше да получат онлайн консултация в най-неподходящото за семейната двойка време.
Веднъж един от нейните невротични клиенти ѝ се обади в три през нощта, за да ѝ съобщи решението си да сложи край на живота си. Анна отиде да говори с него в банята.
— Посъветвай го по-бързо да се гръмне — промърмори Васил.
Анна се обиди, а Васил добави:
— В договора явно липсва точка за твоите неадекватни клиенти.
Скоро резултатът беше изравнен. По време на вечеря при тях дойде пияният Димитър и Васил цяла нощ му оказваше психологическа помощ.
На сутринта, докато проветряваше задимената кухня, Анна саркастично отбеляза:
— На съпруга договорът позволява срещи с приятели, но не ти ли се струва, че тази точка беше изпълнена с доста сериозни нарушения?
Когато инцидентът беше забравен, приятелка на Анна я помоли да гледа котката ѝ по време на едномесечната ѝ командировка. Васил прие това отрицателно, но предложи котката да бъде хранена там, където живее.
Приятелката живееше в другия край на града и Анна започна да ходи там с колата на Васил. Договорът позволяваше жената да ползва автомобила на мъжа си, но нищо не казваше за това дали може да остане без превозно средство цял месец заради котката на приятелката ѝ.
— Трябва да проверя в правилника за движение дали вече няма такова наказание — отнемане на книжката заради котки — изръмжа той саркастично.
Напрежението в семейството растеше. Всеки от съпрузите ежедневно осъзнаваше, че не успява напълно да изпълнява всички точки от договора; чувстваше вина, но въпреки това не проявяваше никакво снизхождение към грешките на партньора си.
Анна не откликна на молбата на съпруга си по-строго да определи времето за консултации. Вече беше невъзможно спокойно да поговорят или просто да излязат заедно навън.
При всеки телефонен звън тя захвърляше тиганите и тенджерите или прекъсваше разговора с Васил.
— Отивам пак чужда съдба да спасявам — казваше тя и се затваряше в банята.
Тя се страхуваше да не загуби клиентите си и допълнителния доход, защото бяха взели ипотека.
Мъжът приемаше това като упрек към себе си — че не може достатъчно добре да изкарва пари.
И той работеше много. Не бе завършил един проект и вече приемаше следващия. Вече почти не спеше по цели нощи, мислейки детайлите по работата. Заради тази натовареност постоянно забравяше малките и големите семейни задачи.
Не оправи крана вкъщи; не прибра обувките от ремонта въпреки че мина покрай ателието след работа; не посрещна късно вечерта Анна от офиса й, където тя провеждаше тестове със служители.
Точката за поддържане реда вкъщи беше безвъзвратно нарушена и от двете страни.
