— Разбира се, че можем да поговорим. Права си, дори е нужно. Само че думите се забравят и струват малко, особено в трудни ситуации. Тогава вече трябва да се сключи брачен договор — каза вече сериозно Васил.
— Аз изобщо не за това говоря. Лично на мен идеята за брачен договор не ми харесва, поне не и за нас.
Хората сякаш веднага предвиждат развод и започват „звездни войни“ при подялбата на имуществото. Но семеен договор бих направила.
— Какво е това? С какво се различава семейният от брачния?
— Ами, това не е юридическо понятие, по-скоро психологическо. Може да го съставим сами или с помощта на психолог. Но всичко се записва сериозно.
Сядаме, така да се каже, на кръгла маса и обсъждаме как бихме искали да устроим нашия бит.
Ти казваш как би искал да се храниш, колко често да се виждаш с приятели, дори колко често си свикнал да сменяш ризите си. Изобщо — какво очакваш от мен като домакиня.
Как ще разпределяме финансите. Какво ще правим при форсмажорни обстоятелства с работата. Аз изказвам своите желания.
Освен това договорът е гъвкав — може да се допълва при промяна на семейните обстоятелства: когато се преместим в друго жилище, когато се появят деца — обясни същността на въпроса Анна.
— Има резон в това — каза съпругът ѝ и вече напълно сериозно добави: — може би трябва да опитаме? Психолог си имаме свой, слава Богу.
— Задължително! — решително заяви жена му.
Така романтичната вечер прерасна в сериозно планиране на бъдещите семейни отношения.
Анна наистина беше психолог — вече търсен специалист със собствена база постоянни клиенти.
Тя имаше достатъчно опит в разрешаването на много конфликти: семейни, работни, отношения между родители и деца. Така че работата започна да кипи.
Съставянето на договора отне повече от една вечер. Посещенията при приятели и родители бяха отложени, пропуснаха премиера в театъра, през уикенда не заминаха извън града; Васил цяла седмица вечер не сядаше пред компютъра си, макар преди често да работеше у дома.
Добавяха все нови и нови точки и изглеждаше сякаш няма нито едно обстоятелство, което младоженците не са предвидили.
Накрая договорът беше съставен както трябва от Анна, подписан от двете страни и… прибран в шкафа. Горди със себе си отбелязаха края на толкова сериозна работа в ресторант.
След това животът потече по обичайния начин — както стана ясно впоследствие — невинаги съвпадащ със семейния договор. При Васил пристигна племенникът му, който беше приет в университета в техния град.
В общежитието ремонтът по традиция не беше приключил навреме и момчето нямаше къде да отседне. Васил разбира се не можеше да му откаже.
Няколко дни момчето живя при тях в едностайния апартамент и спеше на походно легло в кухнята. Точката за поддържането на реда веднага даде пукнатина: според Анна мъжът ѝ трябваше да чисти след племенника си.
— Василe, неудобно ми е аз лично да правя забележки на момчето за това къде оставя чорапите си; тук такова нещо не е прието у нас вкъщи… И кой трябва да ги пере?
