«И аз те обичам… толкова ми липсваше…» — прошепна Анна, приела договора и се втурна в прегръдка към Васил

Колко безчувствено е да живееш по договор?
Истории

Маргарита, която рядко посещаваше семейството на сина си, завари пълен безпорядък в апартамента, необядван обяд и объркана снаха.

Последната капка в семейната каца с мед стана рожденият ден на тъщата, за който Васил забрави и се прибра у дома не по-рано, а по-късно от обикновено.

На масата той намери бележка:

„Отидох при родителите си, ще остана при тях няколко дни.“

По алеята в парка, покрита с жълто-червен килим от есенни листа, бавно вървеше красива двойка.

Висок млад мъж нежно прегръщаше през кръста русокоса стройна жена.

Лек вятър откъсваше листата от дърветата и те падаха, въртейки се като пеперуди в уютната светлина на жълтите фенери.

Влюбените се наслаждаваха на тихия септемврийски вечер, един на друг и на впечатленията си от новия френски филм.

— Актрисата, която играеше главната роля, прилича на жената на твоя приятел. Не мислиш ли? — наруши тишината жената.

— Кой приятел? Димитър ли? — попита мъжът.

— Да. Още ходихме веднъж у тях на гости. Много мили хора. Защо не бяха на нашата сватба? Трябва да ги поканим някой път.

— Няма да стане, Анна. Разделиха се.

— Защо? Такава двойка бяха, такава любов! Жалко — въздъхна Анна.

— Любовната лодка се разби в битовизмите. Банална история. На Димитър сега не му върви с поръчките, а имат ипотека, купиха кола на кредит, а Магдалена непременно искаше лятото да заминат за Италия да рисува етюди с италиански пейзажи.

А мебелистът Димитър не разбра творческата ѝ натура, не даде пари и дори я помоли поне един месец да плати вноската по ипотеката.

А тя казваше, че тя плаща всичко за домакинството – хранителни продукти и препарати за почистване.

Той ѝ отвръща: „Какви продукти бе – ти си нула в кухнята! Ядем спагети за бързо приготвяне всеки ден!“

Майка му е арменка – там супа, основно ястие, салата и компот са минималният комплект за обяд без да броим печивата.

И всичко тръгна надолу като снежна топка…

Анна се замисли и намръщи чело.

— Какво ти стана? Жал ти е за Димитър и Магдалена или се страхуваш за нашата „лодка“? — засмя се Васил.

— За нас съм спокойна. Просто ми е тъжно как възрастни хора могат да са толкова безотговорни във важно нещо като семейството — не прие шеговития тон Анна.

— Значи вместо веселата ми мила съпруга дойде специалист по семейните конфликти — продължи шеговито Васил.

— Говоря сериозно. Защо още от самото начало не обсъдят елементарното разпределение на задълженията – битови и финансови – включително какво правят при трудни моменти? И двамата са просто хлапета!

Тя можеше временно да рисува нашите брезички тук; а той още преди сватбата знаеше че само четките и статива ѝ стоят добре в ръцете…

Да беше взел готвачка или поне деликатно намекнал на годеницата си колко добре би било да вземе няколко урока от Маргарита…

Можеше да приложи художествения си вкус поне при декорацията на салатите — завърши полушеговито младата съпруга.

Продължение на статията

Животопис