— Е, да… да… не е зле… вкусно е, — накрая неохотно призна тя.
— Видя ли, казах ти! — усмихна се Илиян.
— А сега, Албена, — Галина погледна критично свекърва си, — кажи ми, скъпа моя, на какво точно искаш да я научиш тук? Тя и без теб всичко умее, сама виждаш.
Албена мълчеше със стиснати устни.
— Ето какво ще ви кажа, момичета мои! Щом Габриела се справя с всичко, хайде по-добре да отидем у нас на вилата — изведнъж предложи бащата на Габриела. — Ще опечем кебапчета, ще си починем! Там е природа, птички пеят, черешите зреят по дърветата… Там е хубаво и спокойно. А може и бутилка винце да вземем и да си поговорим за живота…
— Не, не трябва, благодаря! — възрази нервно Албена и започна да мачка салфетката в ръцете си.
— Е тогава, Албена, върви си у дома и не пречи на децата да живеят живота си — усмихна ѝ се Галина.
— Тоест ти, Галина, искаш да кажеш, че нямам работа тук?
— Ами не е ли очевидно? Габриела е страхотна домакиня и сама ще се справи с всичко. Не се тревожи. Александър няма да остане гладен. Освен ако не започне пак някоя глупост.
Албена въздъхна тежко.
— Добре де. Признавам. Може би сте прави — каза тя като стана от масата и внимателно погледна към сина си. — Александър, извикай ми такси и помогни с куфара до колата.
— Разбира се, мамо! Веднага! — Александър гледаше тъщата и тъста като спасители.
А Габриела само се усмихна:
— Радвах се на вашето посещение, Албена. Заповядайте пак у нас на гости – само бъдете така добра – без куфар!
— Доволен ли си вече? — попита тя съпруга си след като техните родители напуснаха жилището им.
— Аз още преди сватбата бях изморен от тази майчина опека! А като дойде днес пак си помислих: „Ето го пак същото“. Габриела – твоите родители са страхотни!
— Знам го това — прошепна нежно тя и го прегърна. — Но ако започнеш да правиш бели – помни: баща ми има много тежък юмрук!
Тя седна в скута му.
— А засега… още много те обичам.
— И аз теб. Хайде тогава заключи вратата добре – никой повече няма нужда да ни безпокои днес. После – душа и направо в спалнята. Нали все пак сме в медения месец?
Габриела се разсмя и го целуна. Най-сетне останаха сами в своето малко семейно гнездо – без чужди съвети и непоканени гости.
