Албена застина така, сякаш я бе ударил ток.
– Не разбирам, това пък какво е? Защо са тук? – попита тя Габриела с тона на строга учителка.
– Това… това са моите родители. Нима не ги познавате? – мило отвърна Габриела. – Реших, че щом искате да ме научите на нещо, нека и те видят на какво точно. Нали нямате нищо против? Знам, че нямате. Вие сте ми добра свекърва.
Галина, майката на Габриела, огледа Албена оценяващо.
– И все пак, на какво точно искате да научите дъщеря ми? – попита тя. – Ще споделите ли? Може и за мен да е полезно?
Албена се намръщи.
– Ще я уча как се води домакинство – процеди тя през зъби. – Тя сигурно изобщо нищо не умее!
– Ама че работа… – изненадано сви рамене Галина. – А ние мислехме, че умее. Нима толкова бързо е забравила?
– Не може да бъде! Тя дори сама си оправя водопровода, и с чук и трион се справя.
– Така е, нашата дъщеря е сръчна във всичко – с гордост добави бащата на Габриела, Илиян. – Помагаше ми в работата. Много умно момиче е, сам я учих!
Албена недоверчиво погледна към Габриела.
– Е, Габриела, вярно ли е това?
Габриела наведе поглед и сви рамене.
– Разбира се, че е вярно. Какво толкова? Веднъж кранът протече и татко го нямаше вкъщи — взех и го оправих сама. Какво да чакам цял ден водопроводчик?
– Но-но-но… а готви ли може вашето момиче? – хвана се за последната надежда свекървата.
– Ами хайде просто да проверим! — усмихнато каза Илиян. — Габриела, дъще, приготви ни обяд! Покажи на свекърва си колко можеш! Аз ти вярвам!
— Разбира се, тате! Мамо, спокойно — няма да ви изложа! — весело намигна Габриела на съпруга си Александър, който вече почти бе станал едно с тапета зад себе си. — Александърче, ще ми помогнеш ли малко? Хайде де — ще режеш картофи и лук!
Тя го хвана за ръка и докато Албена седеше с родителите на Габриела на масата и пиеше чай с донесените от гостите сладкиши, младите ловко и бързо се справиха в кухнята.
Само след час масата бе отрупана с ароматни кюфтенца, пухкаво картофено пюре и свежа салата от домати и краставици.
Албена опита парченце кюфте и се намръщи замислено; дъвчеше старателно в търсене на повод за забележка.
