Неговият самостоятелен живот се разпадаше пред очите му.
— Александър, — тихо попита Габриела, — ти знаеше ли за визитата на майка си? Може би сам си я поканил при нас да живее?
Младият съпруг само преглътна нервно. За него този визит беше също толкова оглушителна изненада, както и за Габриела.
— Сигурно мама сама е решила така… Знаеш колко се тревожи за мен, — промърмори той, гледайки майка си с кучешка покорност и сякаш вече примирен с мисълта, че отново ще трябва да пие омразните витамини и да ги запива с пилешки бульон без сол, „защото солта е вредна“.
— Ясно всичко, — кимна Габриела. Тя погледна свекърва си и бавно издиша. И на нея ѝ беше неудобно и изобщо не искаше да се превръща в момиче за бой.
— Добре, Албена, заповядайте, настанявайте се… Сега ще ви дам пантофи. На гостите в нашия дом винаги се радваме.
— Аз тук не съм гостенка! — неочаквано гордо вдигна брадичка свекървата. — Вече аз съм домакинята тук! Най-голямата, така да се каже. Така че, миличка моя, ще ме слушаш във всичко и без възражения!
Габриела замислено погледна към куфара ѝ.
— Значи домакиня… — промълви тя. — Е, ще видим…
Тя се усмихна напрегнато, но все още приветливо. А Александър при това видимо пребледня.
— Ще отида до магазина за хляб, а вие… настанявайте се засега,— каза Габриела и метна лека ветровка на раменете си.
Просто ѝ трябваха няколко минути насаме. След малко излезе навън и веднага позвъни на майка си.
— Мамо, здравей! Спаси ме! — изпали тя. — Свекървата дойде и каза, че ще ме учи как да водя домакинството. Какво да правя? Тя ще съсипе живота ни с Александър! Това може дори до развод да стигне! Просто ме е страх…
— Не се тревожи, дъще моя, всичко ще решим сутринта. Само издържи тази нощ и с баща ти ще измислим нещо – обещавам ти,— успокои я майката.— Лягай спокойно да спиш, момичето ми. Утре всичко ще бъде наред.
На следващата сутрин Албена щом се събуди веднага стана и събуди Габриела; тъкмо щеше да започне първия си урок по „домакинство“, когато звънна звънецът на вратата.
Габриела отвори и на прага стояха родителите ѝ с естествени усмивки.
— Заповядайте вътре, мили мои! — радостно ги покани Габриела.
