Габриела спокойно миеше чиниите след вечеря, наслаждавайки се на тихата вечерна атмосфера. Само преди седмица тя стана омъжена жена и сега с удоволствие вкусваше новата свобода, избавена от родителския надзор. В главата ѝ се въртяха мисли за плановете за уикенда, за онази малка полица, която възнамеряваше да окачи в банята… Но, както се оказа, тази дългоочаквана свобода се оказа доста краткотрайна.
Входната врата хлопна и в антрето се чуха решителни стъпки. По острия звук на токчетата Габриела веднага разбра — това беше свекървата. Същата Албена, която още на сватбата едва не плачеше пред всички, вайкайки се: „Как ще се оправя моят Александър без мама? Ами ако си развали стомаха от гозбите на така неопитната в домакинството снаха?“
Разбира се, до известна степен Габриела разбираше тревогите ѝ. Албена беше отгледала Александър сама — той беше единственият ѝ син и тя го пазеше като квачка пилето си. Не бе чудно, че Александър израсна малко плах и прекалено спокоен. Габриела беше убедена — ако самата тя не бе настояла, тяхната сватба едва ли щеше да се случи скоро. Александър просто нямаше да посмее да направи толкова сериозна крачка.
— Значи така, реших — отсече Албена след взаимните поздрави, — ще поживея с вас и ще те науча как да водиш домакинството.
Тя тържествено постави огромния куфар на пода и огледа критично кухнята.
— Не ми се сърдиш, но аз съм притеснена, че синът ми си е избрал някаква… двуръка — спря за миг да потърси по-деликатна дума, но не намери. — Толкова си пъргава! О-о-о! Ама готвенето ти… не знам как е. А Александър трябва да бъде хранен добре. Виж го колко е слабичък!
— Извинете… значи ще останете при нас дълго? — попита Габриела с недоумение, хвърляйки поглед към внушителния куфар на свекървата.
— Е, това зависи — отсече свекървата със стиснати устни. — Ще видим колко бързо ти, момиче мое, ще започнеш да правиш всичко както трябва. От това зависи всичко.
— Простете… а „както трябва“ какво означава? — В очите на Габриела проблеснаха опасни искрици.
— Както трябва е така както трябва! — заяви важно Албена без никакви обяснения.
Габриела хвърли поглед към съпруга си. Той стоеше до стената с вид на човек, който току-що е подписал собствената си смъртна присъда и все още таи надежда за помилване.
