Милена сведе поглед.
— Знам… — прошепна тя. — Много неща направих погрешно. Но… може ли да поговорим? Всички заедно?
Асен въздъхна, но покани Милена да влезе. Те се настаниха около масата, а Ралица се сгуши до баща си, хвърляйки плахи погледи към майка си.
— Не искам да ви преча, — започна Милена, — просто… липсвахте ми. Исках да видя как сте. Да се извиня.
Теодор мълчаливо гледаше встрани. Асен почувства напрежението във въздуха, но реши да не прекъсва тишината.
— Може би някой ден ще ми простите… — каза тихо Милена и стана. — Ще тръгвам.
Ралица я изгледа внимателно, после срамежливо промълви:
— Може би… друг път ще дойдеш пак?
Милена се усмихна за пръв път от много време:
— Ако искате…
След като тя си тръгна, Асен прегърна децата си. Знаеше: миналото не може да бъде забравено лесно, но семейството им вече беше различно – по-силно и истинско от всякога.
