— Какво правиш, идиот такъв?! — извика Асен, като влетя в стаята и грабна Теодор за ръката.
Милена се появи на прага и вместо да се намеси, само сви рамене:
— Сама си го е заслужила. Постоянно реве и се оплаква.
Асен не издържа:
— Това дете е моя дъщеря! Ако още веднъж я докоснеш, ще си имаш работа с мен!
Теодор избяга от стаята, тръшкайки вратата. Ралица стоеше притисната до стената, с разширени от страх очи. Асен я прегърна.
— Всичко е наред, мила. Никой няма да ти посегне повече.
От този ден Асен започна да прекарва повече време с Ралица — водеше я на разходки из града, учеше я да кара колело, помагаше ѝ с уроците. Милена и Теодор все по-често оставаха сами в другата стая, а домът стана още по-студен.
Всяка вечер Ралица питаше за майка си. Асен ѝ говореше нежно за Венета — че тя много я обича и винаги ще бъде до нея в сърцето ѝ.
С времето между баща и дъщеря се зароди доверие. Но отчуждението между Асен и Милена стана непреодолимо — те вече бяха чужди един на друг.
