«Избирай — Надежда или семейството» — каза Виолета твърдо, заплашвайки със развод

Срамно и несправедливо — как ще продължи това?
Истории

— Хайде. И на Никола ще купим маратонки. Нови.

— А на Галина рокля. Все пак е момиче, трябва да бъде красива.

— А Надежда вече не ти трябва?

Славчо изчака за миг и твърдо каза:

— Имам семейство. Съпруга и деца. Това е моето семейство. А Надежда… нека си живее сама. Със собствените си пари. Може би нейният масажист ще я изхрани.

Виолета прегърна съпруга си. Миришеше на тютюн и одеколон — Славчо пушеше, когато се изнервяше. Познатата миризма. Осем години заедно. Трудни години. Но може би сега ще стане по-леко?

Вечерта се обади Надежда.

— Ти! Ти настрои сина ми срещу мен! Змия! Разделячко!

— Аз ли съм разделячка? Вие осем години държахте сина си далеч от семейството! Крадяхте от децата му!

— Аз съм майка! Имам право!

— А аз съм съпруга. И аз имам право — на нормално семейство, в което мъжът се грижи за децата, а не изпълнява капризите на майка си. Живейте с пенсията си. Четиридесет хиляди лева — не са малко пари.

Слушалката беше затворена. Виолета за първи път от много време се усмихна. Всичко ще бъде наред.

След месец оправиха колата. Славчо започна да работи като таксиметров шофьор през уикендите допълнително. Виолета нямаше нищо против — парите вече влизаха в семейството им. Децата се радваха на новите вещи — обикновени, но свои.

Надежда още няколко пъти звъня, оплакваше се от здравето и самотата си, но Славчо не ѝ вдигаше телефона. После дойде пред вратата — остаряла, разплакана.

— Сине, прости ми! Бях виновна! Пусни ме вкъщи!

— Това не е твоят дом, Надежда. Твоят е на Садова улица.

— Но нали сме семейство…

— Моето семейство е тук: жена ми и децата ми са тук с мен. Ти направи своя избор — да живееш за наша сметка. Повече няма да стане така.

Тя си тръгна. Казваха, че се е преместила при сестра си извън града. Масажистът я напуснал — парите свършили и с тях любовта изчезнала.

Понякога Виолета се питаше дали Славчо съжалява? Но той беше друг човек вече — пораснал истински мъж, който мисли за семейството си.

И това струваше всички изгубени пари, сълзи и скандали — защото сега имаха истинско семейство: честно и без паразити.

Продължение на статията

Животопис