Или пък майка ти ще дойде и ще се настани тук, разбира се, временно, за да помага на Невена. И тогава съвсем ще живеем един върху друг.
– Чуй ме, но Мария няколко пъти повтори, че нито Невена, нито тя ще живеят тук. Трябва им само адресна регистрация. Те имат голяма къща, много място – защо да се тъпчат с нас?
– Знаеш ли, когато някой иска нещо да постигне, винаги обещава много неща, а после, като получи каквото иска, действа както му е удобно. Ще има куп извинения – че Невена е бременна и ѝ е тежко, че детето е малко и с него е трудно. И още какво ли не. Спокойният ни и подреден живот ще отиде по дяволите!
– Значи трябва да откажем? Но това не е човешко! Невена ми е сестра – обичам я, макар че е лекомислена и малко разпиляна. Какво да правим тогава? Ще се обидят ужасно, ако откажем. Ще помисля какво можем да направим и утре ще се посъветвам с юриста в офиса ни. Не е специалист по гражданско право, но все пак знае законите и може да даде съвет.
С това съпрузите приключиха разговора.
Но на следващата вечер Нели се прибра от работа много притеснена.
– Александър, трябва сериозно да поговорим – започна тя още от вратата.
– Колко сериозно? Да не взема да се уплаша? – пошегува се Александър, но като видя лицето на жена си веднага спря с шегите: – Нели, случило ли се е нещо?
– Не още, Александър… но може да стане.
– Плашиш ме!
– Не ме обвинявай мен! Твоите роднини ме плашат… всъщност не само мен – нас двамата! Разбираш ли… днес говорих с юриста…
– И какво каза той? – веднага стана сериозен Александър.
– Виж… ако регистрираме сестра ти при нас по адресна регистрация, щом роди детето си – ще го регистрира тук също. Защото има някакъв закон: детето трябва да бъде регистрирано по местоживеене на родителите или поне на единия родител.
– И?
– Ами значи няма да можем да го отпишем до навършване на осемнадесет години! Тоест може спокойно да живее тук при нас.
– Но чакай… Мария каза…
– Твоята майка може изобщо да не знае това или напротив – прекрасно го знае и разбира колко сме вързани после ръцете ни. А ако регистрираме Невена за определен срок – преди този срок пак няма как да я отпишем.
– Добре де… хайде за половин година тогава?
– А тя дали ще приеме? Мария каза: трябвало им заради лекарските прегледи на детето; трябвало им за помощи; трябвало им за всякакви социални облаги; а тя все пак е самотна майка – значи ѝ се полагат разни плащания. Едва ли би искала доброволно да ги загуби.
