В почивния ден в Стара Загора пристигна Мария. Нели и Александър много се изненадаха, когато рано сутринта звънна телефонът.
– Мамо?! – възкликна Александър, отваряйки вратата. – Защо не ни предупреди, че ще дойдеш? Нещо случило ли се е? Да не е станало нещо с Невена?
– Ох, сине, не, нищо не се е случило, просто ми се наложи спешно да дойда в Стара Загора и затова взех първия влак.
– Сигурно си уморена, мамо, а ние още лежим и се излежаваме в почивния ден. Сега ще сложа чайника да заври, а Нели ще приготви някаква закуска. Сядай.
Нели отиде в кухнята и наум размишляваше какво ли може да е накарало Мария, която никак не обичаше да напуска дома си, да дойде при тях и то толкова рано.
„Сигурно има нужда от нещо – иначе няма как. Тя винаги идва с молби. А сега Невена е бременна – вероятно парите не стигат и ще започне да се оплаква на Александър колко са им малко парите. Какво да се прави – майките не си ги избираш и трябва да помагаш на роднините.“
Момичето набързо изпържи палачинки, извади сметана и сладко, наряза колбаси и сирене, сложи масата и извика:
– Мамо! Александър! Елате да закусвате!
По лицето на съпруга си разбра, че молбата вече е била изложена и той е поставен в трудно положение.
„Навярно мама е поискала голяма сума пари – помисли си Нели. Интересно колко? И колко можем да дадем без особени щети за семейния бюджет? Тя знае добре, че имаме ипотека и не можем да даваме много. Невена ще ражда без мъж до себе си – с какво ще живее по време на майчинството? Дано все пак се събере с бащата на детето си… А ако не стане?“
Закусваха в пълна тишина; Мария от време на време търсещо поглеждаше към сина си, а той упорито гледаше само в чинията си и мълчеше. Нели също нищо не питаше – само предлагаше още чай или палачинки; по опит знаеше, че Александър така или иначе няма да каже нищо важно точно сега.
След храненето преминаха в стаята и там Александър каза:
– Нели, мама ни моли да регистрираме при нас Невена. След три месеца ще ражда; разбира се най-добре това да стане тук – има лекари, болници и старозагорски привилегии… Но най-важното: тя държи мястото на раждане в акта за раждане на дъщеря ѝ да пише Стара Загора. Мама казва още: Невена няма да живее у нас постоянно – само ще идва за консултации при лекарите; после веднага след болницата ще замине обратно. Какво мислиш ти за това? Апартаментът все пак е наш общ – купихме го заедно със спестяванията си и заедно плащаме ипотеката… Не мога самостоятелно такова решение да взема.
Мария се обърна към снаха си и нежно заговори
