Вашият любовник няма собствено жилище, съжалявам да ви разочаровам. Има една малка занемарена гарсониера в покрайнините на града, която е на майка му. Някой ден, след смъртта на свекърва ми, тази гарсониера ще остане на Димитър, така че не е чак толкова зле.
– Димитър, вярно ли е това? Излъга ли ме? – попита потресена Светлана, гледайки вцепенения мъж. – Значи нямаш апартамент? Добре де. Поне Димитър има собствена търговска фирма и скъпа кола. Без дом няма да останем. Знам, че фирмата носи добри доходи. Димитър ми го е казвал.
– Документите за фирмата си сега не мога да ви покажа, защото не са тук, но с пълна увереност заявявам, че и фирмата, и тази кола нямат нищо общо с Дмитрий. Всичко това принадлежи на мен. Колкото и да се опита, той няма как да ми вземе дори малка част от това, което имам.
Да, омъжих се по голяма любов и искрено вярвах, че съм намерила сродната си душа. Тогава родителите ми казваха, че Димитър не заслужава доверие и че е с мен само заради парите ми. Фирмата ми тогава едва започваше да се разраства. Бях само на 30 години.
Да, родителите ми бяха доста заможни хора. Без тяхната финансова помощ нямаше как на 30 да постигна такъв успех, но след смъртта им се справих достойно и изведох фирмата до още по-голям успех и просперитет.
Омъжих се за Димитър въпреки факта, че той самият нямаше нищо свое. Всички приятелки и познати тогава въртяха пръст край слепоочието си и казваха, че сигурно са ме омагьосали.
За Димитър говореха като за златотърсач – женил се за мен само заради парите ми – но аз отказвах да повярвам в това. Бях заслепена от любовта си.
Явно всички тези хора са били много по-мъдри от мен – те видяха онова, което аз самата не виждах или не исках да забележа.
Въпреки всичко имах достатъчно разум навреме да уредя имуществото си както трябва – благодаря за това на баща ми, който винаги се опитваше да ме предпази от подли хора.
И така… Светлана, можете спокойно да вземете Дмитрий – вече не ми е нужен.
Защо вече не виждам онзи пламък в очите ви отпреди минута? Не унивайте, Светлана! Та нали според думите ви много се обичате с Димитър?
Когато човек истински обича някого… няма значение с каква кола кара или в какъв дом живее – нали така? С любимия човек дори колиба става рай! Ще растете заедно… ще печелите… ще вървите напред рамо до рамо! В това няма нищо лошо – много хора така живеят!
Момичето почервеня от яд и поклати глава:
– Не! – извика тя със злоба и разочарование. – Не ми трябва вашият мъж! Задръжте си го! Лъжец и бедняк не желая! Такова „щастие“ мога да намеря навсякъде другаде! За нищо на света ли толкова месеци тъпках около този старец?
