Мария, седнала пред компютъра, преглеждаше документацията, когато някой позвъни на вратата. Тя с нежелание се откъсна от отчета на своя служител и погледна колко е часът. Вече минаваше шест вечерта. Съпругът ѝ Димитър беше отишъл при майка си в друг квартал и трябваше да се върне чак след няколко часа. Жената бе принудена да прекъсне работата си заради неочаквания гост. Когато отвори вратата, пред нея стоеше красива, дългокрака червенокоса девойка на около 20 години.
– Здравейте, Мария! – плахо каза момичето, като с любопитство оглеждаше домакинята.
– Здравейте… – объркано отвърна Мария, опитвайки се да разбере коя е тази непозната и защо е дошла. – Извинете, познаваме ли се?
– Казвам се Светлана. Аз… Как да го кажа по-меко? Все пак дойдох при вас, за да поговорим откровено, затова ще кажа направо. Аз съм любимата жена на вашия съпруг.
– Какво? – онемя Мария от изненада. – Това някаква шега ли е? Да не сте блогърка и снимате пранк? Димитър ли реши да ми направи номер и всичко това е негова идея?
– Говоря напълно сериозно. Защо не ми вярвате? Не съм блогърка и тук няма скрита камера. С вашия съпруг сме заедно вече повече от три месеца. Ще ви кажа още нещо: бременна съм от него. Скоро ще имаме дете. Моля ви, позволете ми да вляза. Имам какво да ви кажа.
– Няма да позволя! Това още ли не е всичко? Наистина ли има още нещо, което трябва да знам?
Мария отчаяно се опитваше да овладее емоциите си, макар че това беше изключително трудно. Сърцето ѝ яростно блъскаше в гърдите ѝ, пулсът туптеше в слепоочията ѝ. Тя гледаше смаяно красивото зеленооко момиче, което беше точно двадесет години по-младо от нея и твърдеше, че очаква дете от нейния съпруг.
Мария беше потресена. До този ден тя беше напълно уверена в своя мъж и никога не би могла да си представи, че Димитър може така да постъпи с нея. За десет години брак жената нито веднъж не бе усъмнила във вярността му и затова всичко случващо ѝ се струваше кошмарен сън.
– На спокойствието ви може само да се завиди – каза Светлана със злорадa усмивка. – Знаете ли, писна ми вече да крием връзката си! Скоро ще имаме дете и аз искам с Димитър открито да се обичаме и бъдем заедно; желая семейство с него! Димитър никога няма да ви каже това, което аз казах току-що; той ви жали заради ужасната ви болест… Разказвал ми е как отдавна вече няма чувства към вас; че спите разделени от години… Защо измъчвате себе си и него? Пуснете вече Димитър на свобода — позволете му най-после истински щастие! Може би един ден ще срещнете своето щастие въпреки възрастта си… макар че… Вие сте смъртноболна… Тогава още повече го пуснете — така или иначе скоро ще умрете.
