Замислих се, че поне половин година можем да заделяме пари от наема за всякакви непредвидени ситуации. Нека си стоят, така ще сме по-спокойни, че имаме спестявания. Нашите пари засега отиват за ипотеката, купуваме мебели и други неща. Нямаме никаква финансова възглавница.
– Може би си права. – замисли се Тодор. – Нека се събират. Ще потрябват, ако нещо стане.
Анна се постара да не показва радостта си, но такава реакция на съпруга ѝ показваше, че той всъщност няма намерение да плаща ипотеката с парите на жена си. Все пак беше добре да следва плана си поне известно време, за да види как ще се държи мъжът ѝ. Тя чакаше кога той сам ще разкаже.
Може би някой отгоре реши да ѝ помогне и на шестия месец от това спестяване в апартамента стана малък инцидент. Съседите отгоре направиха малък потоп в кухнята и наемателите изпратиха снимка на съсипаната стена. Анна каза на мъжа си, че е кошмар и ужас. Показа му снимката и обясни, че това е най-приличната част. Затова наемателите напускат – не може да се живее там, нужен е ремонт.
Историята с апартамента след това стана все по-забавна – сякаш някой го беше проклел. След псевдоремонта над тях се нанесоха шумни съседи и заради тях често се сменяха наематели, а апартаментът дълго стоеше празен.
Тодор не се занимаваше с тези въпроси, а Анна започна лично да прибира парите от наема. На мъжа си казваше, че ходи да проверява уредите и взима квитанциите за плащане от съседката, която държеше ключа за пощенската кутия. Да, той недоволстваше, че апартаментът носи само разходи вместо доходи; дори предложи да го продадат, но Анна настояваше рано или късно всичко ще се оправи и все пак този апартамент е за дъщеря им.
Парите от наема Анна държеше у родителите си вкъщи. Трябваше да обясни защо постъпва така – но щом дъщеря им смята това не е причина за развод, така да бъде. След година родителите предложиха дъщеря им да ги вложат в депозит – защото в кутия парите губят стойност, а в банка лихвата поне малко компенсира това.
Освен че Анна спестяваше пари от отдаването под наем, тя започна активно да работи и напредва по служебната стълбица без знанието на съпруга си; всички възможни приходи също предаваше на родителите си – някои честно казвайки му ги давала уж като помощ към родителите ѝ; други – тайно.
Анна гледаше всяка стотинка левче* (*бележка: рубла → лев). Особено когато излезе във втория майчински отпуск с второто момиченце започна да забелязва тревожни сигнали у мъжа си: той също растеше в кариерата си, но освен финансовото подобрение сякаш започнал сериозно да приема ролята „доставчик“ и „глава“ в домакинството; дори майката на Анна забеляза това.
– Дъще*, твоят мъж нещо шета… Ох дано не стигне до развод! Хайде ние с баща ти ще вложим твоите пари в недвижимост! За едностаен хубав ще стигнат! Може малко кредит ще трябва… Но по-добре отколкото просто така стоят по сметката! Разпитахме вече – Васил може да вземе кредит!
Този разговор майка ѝ започна когато Анна излезе от втория майчински отпуск; тя много помагаше с внучките: взимаше малката от детската градина когато дъщеря ѝ закъсняваше след работа; голямата сама ходеше до вкъщи след училище – добре че училището беше близо до дома.
– Хайде тогава! По-добре после всички разберат че сте взели жилище с ипотека и плащате я редовно отколкото един ден изведнъж изплуват големи суми!
Анна разбираше родителите са прави: бракът ѝ вече сериозно скърцаше през дванадесетата година; до изплащане оставаха най-много две години защото Тодор никак не бързаше с предсрочното погасяване: харчеше наличните средства основно за себе си – скъп автомобил*, маркови дрехи*, луксозен часовник* и джаджи* (*бележка: запазете оригиналния смисъл); харчеше пари и за семейството но когато Анна заговори за евтина кола за себе си й каза няма нужда — няма кога стоиш в задръствания а автобусът по бус-лентата пристига по-бързо!
Колкото повече наближаваше крайният срок по ипотеката толкова отношенията ставаха напрегнати; понякога изглеждаха като съседи… Анна усещаше как семейството бавно върви към пропаст макар много й се искаше вярва този път няма край… Именно затова тя стараеше предаде колкото може повече пари у родителите — включително тези предназначени за ипотеката — още повече закупеният апартамент също бе отдаван под наем…
Гръм удари напълно неочаквано: през майските празници тя заведе децата при своите родители — те радостно приеха внучките при себе си разходят ги из празничните дни… Въпреки празника Тодор излезе рано сутринта — затова жената реши подреди детските стаи: прегледа дрехите им пред лятото разпредели кои могат след учебната година бъдат продадени или подарени… Обикновена домашна рутина — нищо особено…
Анна приготви скромна вечеря тъй като нямаше деца вкъщи — не чака мъжa; те вече рядко вечеряха заедно…
Вратата хлопна силно — явно мъжът бе дошъл нервен… Жената знаеше когато влиза така винаги намира повод караница… Много й се щеше избегне такъв вечер но нямашe време реагира докато той вечe бе в кухнята…
– Няма смисъл увъртам! – Тодор застана срещу жена си която седеше край масата. – Развеждам се с теб! Апартаментът и колата са записани на мама! Така че събирай багажа* (манатки) и вън от моя апартамент!
– Уау… – Анна остана много изненадана… Толкова рязките студени думи я изкараха извън релси… Остави вилката далеч от чинията… Неочаквано… Не знам дали трябва плача или се смея…
– Събирай багажа! – повтори раздразнено мъжът… Явно очаквал жена му веднага заплаче умолявайки го останe…
