За това, че съпругът ѝ „се застрахова“, Анна разбра на петата година от брака им, когато дъщеря им беше на три години. Разбра го случайно. Чистеше и преглеждаше нещата в секрета, където държаха документите и други вещи, които не са за всеобщо показване. В ръцете ѝ попадна папка с документите за ипотечния им апартамент. И какво беше учудването ѝ, когато видя, че всичко е оформено на майката на Тодор.
Това беше шок. Тя си мислеше, че Тодор е записал апартамента на свое име. А те го купиха по време на брака си. Анна тогава вече работеше и получаваше заплата. Именно затова решиха, че да живеят тримата в нейната гарсониера не е много удобно, а щом и жената ще получава заплата, ипотеката няма да им тежи толкова.
Купиха апартамента, направиха бърз ремонт, за да се преместят. Апартаментът на Анна дадоха под наем, тя самата се върна след майчинството си на работа и животът тръгна по план. И тогава тази новина – съвсем не лек удар. Анна се овладя и седна на дивана да обмисли ситуацията. Не трябваше да действа прибързано – трябваше първо да се успокои и трезво да прецени.
Какво има: апартаментът е оформен на името на свекървата и ипотеката се плаща от Тодор. Плащаше я от своята сметка – значи при нужда с добър адвокат може би ще може да докаже, че жилището е купено по време на брака, макар формално да е записано на Надежда. Трудно е, но възможно. Мъжът на една нейна приятелка точно с такива бракоразводни дела се занимаваше и какви ли случаи не беше виждал в практиката си – а жена му всичко разказваше после.
Добре де – апартаментът е отделен въпрос. В момента той беше купен с изработените от Тодор пари. Но те успяха да ги спестят именно защото живееха в нейното жилище.
Ако погледне към семейството – мъжът ѝ винаги се прибира навреме от работа; никога не пести пари за дъщеря им; понякога реагира недоволно при някои нейни искания – но защото смяташе, че докато тя е в майчинство няма нужда от много харчове за дрехи или козметика: нали си стои вкъщи така или иначе… След като тя започна пак работа престана да говори за това – още повече щом харчи собствените си пари.
Когато Анна започна пак работа няколко пъти преведе пари на родителите си и Тодор нищо не каза; но когато беше още в майчинство и поиска пари за баща си – спешен скъп ремонт по колата му – тогава той недоволстваше и даде парите само като заем.
Тодор се занимава с дъщеря им: може спокойно няколко часа да остане с нея ако Анна има свои женски задачи; готов е да я вземе от детската градина ако трябва; не постоянно – но ако при Анна стане форсмажор в работата й той може да поиска отпуск или разрешение и я взема.
Излиза така сякаш няма основания човек да мисли че мъжът ѝ ще изплати ипотеката чрез нея и после ще я зареже с детето… И няма такъв шанс: той печели много добре! Просто планът бил десет години плащане по ипотеката… а какво ще стане през тези десет години никой не знае…
Защо тогава толкова напрегнато реагира Анна като разбра? Свекървата! Рязко проблесна тази мисъл у жената… Свекървата!!! Звънтеше й в главата…
Майката на Тодор имаше две деца: обожаваната дъщеричка Виолета и синът Тодор. Дъщерята Надежда боготвореше: най-умната, най-красивата, най-добрата изобщо във всичко най-най-най… само дето никакъв късмет нямаше! Омъжила се зле; хубава работа все няма… А когато мъжът изгони Виолета от дома си това стана трагедия за Надежда!
Тогава тъкмо бяха женени с Анна – месец още нямаше от сватбата им! Майката естествено веднага хукнала при сина си: „Вземи сестра ти под крилото!“ Но този път той проявил благоразумие: обещал помощ само докъдето може; има вече свое семейство; трябва жилище сами със съпругата му да решават; планирали догодина дете даже! За това подписали официално макар вече година и половина живеели заедно…
Надежда тогава устроила грандиозен скандал: обвинила го във всички смъртни грехове; нарекла го бездушен… Но след седмица звъннала пак: извинила се… помолила поне малко помощ редовно към сестра му… Явно осъзнала че без него няма как! Дъщерята й все пак бе в майчинство а издръжките голяма разлика нямало как да направят…
Именно това тревожеше най-много Анна: тя бе сигурна че Виолета никога няма доброволно да се откаже от половината апартамент ако стане нещо със свекървата! Надежда живееше в тристаен панелен апартамент ама ценово двустайният новопостроен бе несравнимо повече струващ… Да речем че утре нищо лошо няма стане със свекървата (Анна така или иначе такава мисъл гонеше) — но животът непредвидим! Скоро Надежда щеше пенсия вече взема — току-що погребаха жена съседка (връстничка й), зимата паднала лошо навън…
Именно това най-много плаши жената — дори ако стане нещо с мъжа й — тя остава без подкрепа… Не само тя — ами детето също… Дълго седя замислена какво би могла правилно направи… Не желаеше Анна развод… Като съпруг/баща — Тодор напълно я устройваше… И чувствата бяха взаимни…
Как точно свекървата подтикнала сина към такова решение — Анна нямаше намерение пита… Нито смяташе нужно казва открито всичко научено… Но себе си трябваше подсигури… Щом Тодор плаща ипотекиран дом записан уж формално ужким „за сигурност“ — то значи време сама помисли какво прави със своето жилище… Ясен план трябва…
Първата точка бе парите от отдаване под наем нейния апартамент винаги остават единствено под нейния контрол…
Вечеряха когато Анна реши все пак заговори:
– Тошко*, аз тук размислях… Ние нали нямаме финансов проблем? Заплатите ни стигат… Колежката ми закъсня днес сутринта — у тях станала авария през нощта канализацията спряла работи — сутрин всички станали почнали банята/тоалетната ползват та удавили целия вход почти… Сега казва цяло състояние ще хвърлят по ремонт…
*„Стёп“ → „Тошко“ според речника
