— Любомир каза, че получаваш нелоши пари. А аз си помислих… може ли да ми наемете апартаментче наблизо? Така ще мога да ви наглеждам…
Елена застина. В слепоочията ѝ заби пулсът. Раздразнението ѝ бавно прерастваше в ярост.
— Извинете, какво? — гласът ѝ потрепери, тя стисна ръцете си в юмруци. — Искате аз да ви плащам квартира?
***
Елена пъхна ключа в ключалката, но сякаш усети, че нещо не е наред. Гласовете от апартамента звучаха странно. Любомир обикновено по това време спеше — поредната „творческа нощ“ в търсене на себе си.
— Любомирчо, трябва ти правилно хранене! Виж се колко си бледен — чу се гласът, от който челюстите на Елена се стегнаха.
Тамара. Свекърва ѝ. Ето я, точно когато никой не я чакаше.
Елена отвори силно вратата и влезе в апартамента. В кухнята се суетеше свекърва ѝ, а в ръцете ѝ отново бяха любимите кутии с храна. Любомир седеше до нея като уморена птица и премигваше сънливо.
— Ето я нашата работничка! — възкликна Тамара и разпери ръце. — Я виж хладилника колко е празен! Добре че дойдох!
— Здравейте — каза Елена и остави чантата си на пода. — За дълго ли сте при нас?
— Три-четири дни — махна с ръка свекърва ѝ. — Любомир каза, че нямате нищо против.
Елена погледна към съпруга си. Той виновно сви рамене.
— Мама ми се обади сутринта, каза – липсвали сме ѝ…
— Разбира се, че ми липсвахте! — Тамара погали сина си по главата. — Четири месеца не съм ви виждала. А и съседката разказа, че още не си намерил работа…
— Търся себе си чрез изкуството — промърмори Любомир. — Не бива да се разпилявам по някакви обикновени работи.
— Именно! — подкрепи го свекърва му. — А жена ти трябва да те подкрепя и вдъхновява! Не да изчезва по цял ден заради някаква работа.
Елена стисна зъби. Всичко това беше до болка познато: четири месеца теглеше цялото домакинство сама – работа, сметки, храна… А Любомир все още търсеше себе си: първо художник, после музикант, а сега решил да стане писател – само дето пари така и не носи вкъщи.
— Постелила съм ви в хола — прекъсна ги Елена сухо. — Заповядайте.
— В хола? — учуди се Тамара.— Ами диванът в кухнята? Винаги там спях първата година след сватбата ви!
— Сега на кухнята е моето работно място — отвърна Елена със сдържано раздразнение.— Често взимам работа у дома.
— Ето виждаш ли, Любомире? Жена ти превърнала дома ви в офис! Не е чудно че нямаш вдъхновение!
Любомир замълча и започна съсредоточено да разглежда покривката на масата.
— Имам спешен проект за довършване – трябва да поработя малко… – каза Елена и извади лаптопа си.
— В събота?! – повдигна вежди свекърва ѝ.— Ами семейството? Специално ти приготвих любимото ти печено месце, Любомире!
— Нали уж за три дни сте тук? Ще имаме време за печеното… – измънка Елена вече настройвайки се за работа.
Трите дни станаха седмица. Тамара окупира кухнята напълно – тя вече беше нейното царство. Всяка сутрин Елена се будеше от дрънченето на тенджери и дълги монолози как снаха й съсипала домакинството:
– Любомире виж – само три тенджери има в шкафа! Как една нормална домакиня може така?!
Мълчаливо Елена се приготвяше за работа; поне там можеше да намери малко спокойствие.
– И тапетите в коридора трябва отдавна да са сменени! Но това искат ръчичките малко труд… а не само телефонът!
Сдържайки гнева си, тя броеше дните до заминаването на свекървата… Но Тамара явно нямаше никакво намерение скоро да тръгне:
– Как мога да оставя сина си при такива условия?! – жаловито стенеше тя всеки път щом внимателно я питаха за плановете й.— Жена му по цял ден е на работа; хладилникът празен; ред няма!
– Имаме доставка на продукти – опитваше се кротко да обясни Елена.— И веднъж седмично идват чистачи…
– Боже мой! – въздъхваше Тамара театрално.— Съвременните жени са станали толкова мързеливи! По наше време всичко правехме сами…
