Димитър дълго спори, апелира към съвестта на Ива, обяснява ѝ колко му е трудно, че и новата му приятелка също преживява тежки времена. Но настойчивостта му не дава резултат. Накрая, раздразнен, се съгласява:
– Добре, щом е така, вземи парите и ми напиши разписка.
Ива изготвя разписката.
– Димитър, дори не си помисляй да ме измамиш, познаваш ме – отвръща тя равнодушно. Вечерта Димитър съобщава на майка си добрата новина – че е оставил Ива заради друга жена. На въпроса за вещите обяснява, че като честен човек е оставил всичко на бившата си жена. Цветелина смята това за несправедливо и решава да помогне на сина си, като рано сутринта отива при тях.
Около два часа след заминаването ѝ за мебелите и техниката пристига Димитър.
– Ива, не разбирам къде е всичко? – пита той, виждайки полупразния апартамент. – Къде са ми мебелите, къде е техниката? Предупредих те – такива номера с мен няма да минат, законът е на моя страна. За какво мислеше?
Ива му показва разписката от Цветелина, но Димитър не вярва и звъни на майка си. Цветелина не отговаря веднага – още не е свикнала с новата обстановка и дълго търси телефона сред претрупания апартамент.
– Мамо, вярно ли е? – чува се гласът на сина ѝ. – Ти ли взе мебелите и техниката ми?
– Да, вярно е – казва тя. – И забележи: взех ги безплатно. Как иначе да постъпя, щом позволяваш да те водят за носа? С времето ще намериш тази жена, с която ще бъдеш щастлив и тогава мебелите и техниката няма да имат значение.
Цветелина има още много какво да каже, но Димитър вече не я слуша – затваря телефона и поглежда объркано към Ива. Тя мълчаливо свива рамене, разтваря ръце и му посочва вратата.
