— Каква разписка? — изплашено попита свекървата. — Че цялата мебел и техниката, по поръчение на вашия син, съм ви дала безплатно.
— Да, разбира се — успокои се Цветелина. Тя написа разписката и само след два часа мебелите и техниката от тристайния апартамент на Ива вече бяха натоварени в камиона. Свекървата си тръгна. Ива я изпрати с хитра усмивка. Мебелите, останали още от баба ѝ, така или иначе възнамеряваше да подмени.
— Къде да сложим тези шкафове? — притеснено попита бригадирът на хамалите, оглеждайки апартамента на Цветелина. — Тук има само две стаи и кухня. — Всичко ще се побере — уверено каза Цветелина, — носете.
Под нейно ръководство целият товар беше подреден в малкия двустаен апартамент и сега жилището повече приличаше на лабиринт. „Нищо страшно“ — мислеше си тя, — „на подарен кон зъбите не се гледат. Когато Димитър ми купи вила, ще пренеса старата мебел там и всичко ще е прекрасно.“
Няколко дни по-рано Димитър беше казал на Ива: „Заминавам при друга жена. Вече сме наели апартамент и вземам цялата мебел и техника.“ „Защо всичко?“ — учуди се Ива. „Защото сме наели необзаведен апартамент, така излиза по-евтино“ — отвърна той. „Имам право на половината имущество. Жал ти е?“ — попита Димитър.
„Не ми е жал, но защо трябва да правя такива подаръци за теб и тази, заради която ме напускаш?“ „Ти печелиш добре, а аз си тръгвам без скандали; друг би ти късал нервите дълго време на мое място. Освен това си добра“ — настояваше Димитър. „Имам съвест, но не чак толкова“ — спокойно отвърна Ива. „Плати половината и вземай.“
