— Мебелите са твои, на мен не ми трябват — отвърна свекървата. — Имаме си достатъчно.
— Можехте да ги закарате на вилата — предложи Ива.
— Ама аз нямам вила, нали ти не купи — съвсем без притеснение заяви Цветелина.
— Ще имате и вила — увери я Ива. — Като намерите добра снаха за Димитър, тя ще ви купи и вила.
— Кога ли ще стане това? — усъмни се свекървата, без да разбира иронията на снахата си.
— Сигурна съм, че ще направите правилния избор, вярвам в това — каза Ива, обръщайки се така, че свекървата да не види усмивката ѝ. — А дотогава може тази мебел да остане у вас в апартамента? Вземете я — предложи тя.
— Звучи примамливо, ама ако още дълго чакам? — размишляваше Цветелина и вече подозрително погледна към Ива.
— Е, хайде де, най-много до година всичко ще е наред — увери я Ива.
— Съгласна съм, хладилника и техниката взимам веднага — заключи Цветелина.
— Всичко е ваше, а аз ще ви дам и мебелите. Нищо не ми е жал за вас — потвърди Ива.
— Наивна ли си или какво? Но пак ще мисля лошо за теб! — изкриви лице свекървата.
— Поне съвестта ми ще е чиста… — вече тъжно добави Ива.
— По очите ти виждам, че нещо кроиш! — изведнъж прозря свекървата.
— Нищо не замислям, просто от сърце исках да направя добро, а вие не ми вярвате…
— Добре де, убеди ме! Сега ще извикам камион с хамали и всичко ще взема! Само недей да очакваш благодарност от мен!
— Не съм се надявала… но имам една молба към вас… — уж между другото каза Ива.
Цветелина се напрегна.
— Какво точно?
— Напишете разписка.
