Не беше минал и ден, откакто Димитър съобщи на майка си, че е напуснал Ива, а Цветелина вече беше неспокойна…
На вратата се почука. — Цветелина, какво правите тук? — учудено попита Ива, когато отвори вратата на апартамента и видя свекърва си. — Нали има звънец, — добави тя.
— Виждам, да. Навик е, прости ми. Пусни ме вътре.
— Защо? И какво търсите в моя апартамент? — възрази Ива. — Синът ви вчера си тръгна от мен при друга и правилно направи. Отдавна трябваше да стане. Така че вече нямате работа тук.
— Това са ваши работи, аз съм тук по друг повод.
— По какъв такъв повод? — озадачи се Ива.
— Дошла съм за половината имущество.
— Каква половина?
— Тази, която сте придобили по време на брака. Мислиш ли, че не знам колко много неща купихте за тези две години? Димитър всичко ми разказваше. Мебели, техника – всичко веднага ми съобщаваше. По закон половината е негова.
— Няма да ви пусна вътре, дори и половината да е негова — заяви Ива.
— Много умна! Възползваш се от това, че Димитър се притеснява да си вземе нещата – затова дойдох аз вместо него. Пусни ме!
— А така било! — възкликна Ива. – Значи Димитър всичко ви е дал… Добре, влизайте.
— Той ми повери всичко, имам и пълномощно — каза свекървата и тръгна към апартамента. – Така каза – всичко негово го подарява на мен.
— Грижовен син имате — отбеляза Ива.
— Не ме разсейвай! — недоволно каза Цветелина, докато оглеждаше апартамента.
След малко тя се върна в коридора и се обърна към Ива:
— Значи така: вземам хладилника, пералнята и прахосмукачката.
— А мебелите? — учуди се Ива.
