Едва след два дни успя да открие Надежда по телефонния номер, който беше оставил Боян.
— Лора? — обади се жената от другата страна на линията.
— Надежда, извинете ме, — каза Лора. — Бях неправа. Моля ви, върнете се.
Първо в слушалката настъпи тишина, после Надежда подсмъркна:
— Благодаря ти, момиче мое. Ще се върнем.
Лора седеше на кухненската маса, обгърнала с ръце чаша горещ чай, който сега ѝ се струваше почти като спасение.
Отсреща, под светлината на бледата лампа, бяха седнали Надежда и Елица. Момичето се стараеше да не гледа към Лора; очите ѝ бяха сведени към ръцете ѝ, които нервно мачкаха края на пуловера.
— Така… — започна Лора и пое дълбоко въздух. — Нека да изясним нещата. Надежда, какво стана при вас? Защо не ми казахте веднага щом се нанесохте?
Жената въздъхна и разпери ръце:
— А какво можех да кажа? Боян каза, че всичко е наред. Нали не планирахме да останем за дълго. Къщата изгоря бързо, нищо не спасихме освен документите. А на Елица ѝ предстои кандидатстване в колежа, апартаментът в селото също изгоря…
— В селото ли? — уточни Лора и усети как гневът ѝ постепенно отстъпва място на съчувствие. — Дори нямаше къде да останете наблизо?
— Не, момичето ми — тежко въздъхна Надежда. — Там всичко изгоря до основи. А да идем при някой друг… роднините са далеч. Затова Боян каза: „Елате у мен докато трае кандидатстването, после ще видим.“ Аз пък гледах колкото мога по-малко да пречим…
— Наистина не искахме да ви създаваме неудобства — тихо добави Елица и най-сетне вдигна поглед. — Просто… нямаше къде другаде да отидем.
Лора погледна момичето. В очите ѝ нямаше и следа от предизвикателство – само смущение и лека уплаха. Явно много преживяваше заради това, че заради нея е станала цялата тази сцена.
— А как върви с кандидатстването? — попита Лора с желание да смени темата.
Елица оживено отвърна:
— Подадох документите си! Имам интервю следващата седмица! Искам архитектура – това ми е мечта още от дете!
Лора кимна със стиснати устни. Спомни си как самата тя някога мечтаеше да влезе в университет и как сама трябваше да постигне всичко – защото нямаше кой да ѝ помогне. Сега пред нея стоеше момиче със същите мечти – но без шанс сама да се справи…
