«Трябва да си тръгнете» — каза тя твърдо, макар че гласът ѝ предателски потрепери

Несправедливо и болезнено — кой ще носи вината?
Истории

Дъждът започна внезапно, когато Лора слезе от таксито. Тежкият куфар дрънчеше по разбития асфалт, а капките се стичаха от косата ѝ право зад яката на палтото.

Тя забързано отвори входната врата и въздъхна, щом видя познатата табелка: „Асансьорът временно не работи.“

— Е, разбира се, временно — промърмори тя саркастично, спомняйки си как още миналия месец тази табела висеше там. — Пети етаж… поне не е девети.

Лора хвана куфара с две ръце и започна да се изкачва. Стъпалата кънтяха под всяка нейна стъпка, а металните парапети бяха толкова студени, че пръстите ѝ изтръпваха. На третия етаж спря, подпря се на стената и погледна нагоре. Оставаха още два етажа до дома ѝ, но ѝ се струваше като да покорява връх.

— Остана малко — каза си тя на глас и събра сили да продължи.

Когато стигна до вратата си, Лора пусна куфара на пода и избърса потта от челото си. Бравата не работеше както обикновено. Ключът влезе трудно, завъртя се тежко и скърцайки — сякаш дълго време не беше използван.

Тя бутна вратата, прекрачи прага и застина. В апартамента ухаеше… на мента? Любимият ѝ чай, който не беше приготвяла от месец насам. Отнякъде дълбоко в жилището долиташе приглушен звук от телевизор.

— Боян? — повика тя докато събуваше обувките си. Отговор нямаше.

Лора внимателно премина по коридора и надникна в кухнята. Всичко беше по местата си, но на масата стоеше чаша с още топъл чай. Тя бързо тръгна към хола и тогава погледът ѝ спря върху фигурата разположена удобно на дивана.

Това беше възрастна жена с шарен халат. Лицето ѝ грееше с доволна усмивка, а в ръцете държеше дистанционното за телевизора. В скута ѝ лежеше пледът — нейният плед за вечерите с книга.

— Извинете… Вие коя сте? — Лора каза това по-високо отколкото възнамеряваше.

Жената подскочи леко, обърна се към нея и без да мигне възкликна:

— Лора! Ама ти рано! Очаквахме те след две седмици!

Лора застина вперила поглед в непознатата жена. Гласът ѝ стана студен:

— Извинете ме, но коя сте всъщност и какво правите в апартамента ми?

— Как коя? Аз съм Надежда! Боян каза, че можем да отседнем при вас.

Продължение на статията

Животопис