— Да свикна?! Ако сега отстъпим, после ще ти се качи на главата! Днес отказа да приготви закуска, а утре ще поиска да ѝ чистиш обувките!
Роднините се спогледаха. Някои започнаха да се чувстват неловко: всичко изглеждаше така, сякаш снаха им искат насила да я върнат у дома, като вещ.
Върнала се в апартамента, Камелия крачеше нервно напред-назад.
— Трябва да покажеш характер, сине — повтаряше тя. — Не може да позволяваш на жената да командва.
Георги седеше на масата и гледаше втренчено в чашата със студен чай. В главата му отекваха думите на Анна: „На никого нищо не дължа. Особено след като ме унижиха.“
За първи път си помисли: наистина ли постъпиха правилно онази сутрин? Може би майка му прекали? Може би самият той изглеждаше като тиранин?
— Мамо — каза той предпазливо, — а ако тя не се върне?
— Ще се върне! — уверено отсече Камелия. — Къде ще ходи? Млада е, глупава е. Ще си поживее и пак ще се прибере.
Но в гласа ѝ вече не звучеше предишната желязна увереност.
По това време Анна седеше в хола при Лора, увита в одеяло. Не чуваше нито крясъците зад вратата, нито възмутените думи на свекървата си. Гледаше пламъчето на свещта, която приятелката ѝ бе запалила за уют, и усещаше странно спокойствие.
Те мислят, че ще се върна. Но няма да се върна. Никога.
Телефонът продължаваше да мълчи — така и не го беше включила след бягството си. На работа Анна бе взела отпуск и пред нея имаше цяла седмица за размисъл. Чувстваше го ясно: тази седмица ще бъде началото на нов живот.
— Разбираш ли, че пак ще опитат да дойдат? — попита Лора и сложи пред нея чаша горещо какао.
— Нека опитват — отвърна Анна. — Повече няма да им отворя вратата.
Минаха няколко дни. Георги все повече потъваше в мълчаливи размишления. На работа беше разсеян, у дома — раздразнителен. Майка му продължаваше да настоява за „женските задължения“ и „непослушната съпруга“, но вътре в Георги растеше тревога.
Той разбираше: ако Анна реши да подаде молба за развод, вече няма какво да я задържи при него. И тогава всички съседи, колеги и роднини щяха да знаят, че жена му го е напуснала още първия ден след сватбата.
А дали аз всъщност прекалих? — мислеше той нощем с поглед към тавана. Трябваше просто да я прегърна тогава… Да ѝ благодаря за вчерашния ден… А аз…
Но никога не изричаше тези мисли на глас.
След седмица Камелия отново заговори за посещение при Анна.
— Пак ще идем там! Ще събера родата и дори срамът няма значение – важното е тя пак да се върне!
Георги мълчаливо стана от масата.
— Не, мамо — каза той изненадващо твърдо. — Повече няма да ходя там.
Камелия ахна:
— Какво говориш?!
— Ако Анна е решила да си тръгне – значи има причини! — За първи път погледна майка си право в очите със студена решителност. — Не желая насила до себе си жена, която ме мрази!
И като се обърна рязко, излезе от стаята и остави майка си напълно смаяна.
…
Анна по това време седеше с Лора в кухнята и се смееше на някаква история от работата ѝ. За първи път от много време насам смехът ѝ беше искрен. На пръста ѝ още блестеше венчалният пръстен – но дълбоко вътре знаеше: скоро мястото му ще бъде в чекмеджето при адвоката ѝ.
Никога повече нямаше да позволи някой друг да ѝ казва: „Ставай мързеланке.“
