— Именно затова, — каза Анна, докато завърташе ключа в ключалката. — Докато не е станало късно.
И излезе.
Таксито я чакаше пред входа. Георги се втурна след нея, но тя вече се качваше в колата.
— Върни се веднага! — извика той.
— Не, — отвърна кратко тя.
Колата потегли и Георги остана да стои на тротоара по домашни чехли.
Анна отиде при приятелката си Лора. Тя я посрещна с прегръдка и чаша шампанско.
— Какво стана? — попита тя, щом видя приятелката си с куфар в ръка.
— Събудих се тази сутрин, — каза Анна, — а Георги с майка си нахлуха в спалнята. Георги изкрещя: „Ставай, мързеланке, сложи ни масата!“
— В спалнята?! — Лора хвана главата си с ръце. — И ти?..
— Събрах си багажа и излязох.
— Браво! — приятелката й плесна с ръце от възторг.
Пиеха шампанско и разговаряха. Постепенно Анна усещаше не горчивина, а странно облекчение. Като че ли съдбата ѝ бе дала шанс да избегне живот до човек, който не я уважава.
Мина седмица. Телефонът на Анна беше изключен, Георги не знаеше къде е тя. Но една сутрин на вратата на апартамента на Лора прозвъня силно звънче.
Зад вратата стоеше Камелия. С нея бяха Георги и още трима роднини.
— Как смееш да заминеш без да кажеш нищо?! — извика свекървата веднага щом Анна отвори вратата. — Цялото семейство дойдохме да се разправим!
Георги гледаше жена си със смесени чувства – гняв и объркване едновременно. Роднините стояха зад него като подкрепление в този „поход за снаха“.
Анна пое дълбоко въздух и каза спокойно:
— Не съм длъжна да давам обяснения на никого.
— Ти си жена на моя син! — извика Камелия. — Длъжна си!
— Не съм длъжна на никого за нищо, особено след като ме унижихте още първия ден от брака ми, — твърдо отвърна Анна.
Лора излезе от стаята и застана до приятелката си.
— Тук чужди хора нямат място, — студено каза тя. — Моля ви да напуснете.
Роднините се смутиха. Камелия опита още веднъж да крещи, но Анна затръшна вратата право пред лицата им.
В апартамента настъпи тишина. Лора положи ръка на рамото на Анна:
— Постъпи правилно, — каза тя тихо.
Анна кимна. За първи път през цялото това време почувства не само облекчение, но и увереност – направила е избор за свободата и собственото си достойнство.
В коридора настъпи гробовно мълчание. Роднините дошли с Камелия пристъпваха неловко от крак на крак. Никой не очакваше Анна толкова хладнокръвно да им затръшне вратата под носа им.
— Видя ли това?! — възмутено просъска Камелия към сина си. — Изгони ни! Мен! Майка ти!
Георги пребледня. Гледаше объркано към затворената врата зад която беше жена му – сякаш за първи път осъзнал, че всичко това не е шега или каприз, а нейното окончателно решение.
— Мамо… може би не трябваше така всички заедно? – несигурно промълви той.— Вероятно я изплашихме…
— Изплашила се?! – свекървата размаха ръце.— Направо е нагла вече! Такива сцени няма да търпя повече! Ще я върнем у дома на всяка цена!
Нели – братовчедката дошла с тях – предпазливо се намеси:
– Камелия… може би трябва малко време? Момичето все пак вчера се омъжи… Може просто още ѝ е трудно да свикне…
– Именно! – подкрепи я Георги.— Трябва ѝ време да свикне със семейните задължения!
Камелия удари ядосано по перилата…
