— Ставай, мързелана, сложи масата за мен и майка ми! — извика Георги толкова силно, че Анна подскочи в леглото.
Тя бавно отвори очи. Октомврийското слънце заливаше стаята с меката си светлина, зад прозореца се въртяха златни листа, а във въздуха цареше онази особена тишина, която има само рано сутрин. Първата сутрин след сватбата. Анна бе чакала този ден с особено вълнение: искаше да се наслади на близостта с мъжа си, да обсъдят бъдещите си планове, да му подари малка изненада — кафе и кроасани, купени предния ден.
Но в стаята не беше само той. До Георги стоеше майка му — Камелия, вече облякла домашен халат върху палтото си и скръстила ръце на гърдите. Тя гледаше Анна така, сякаш е извършила нещо срамно само защото си е позволила да поспи до осем и половина.
Анна премигна невярващо. Още вчера вечерта Георги я наричаше „най-прекрасното момиче на света“. А днес я гледаше така, сякаш пред него стои провинила се ученичка.
— Георги… какво означава това? — попита тя предпазливо.
— Какво не ти е ясно? — отсече Камелия. — Дойдох да поздравя младоженците. А у вас е разхвърляно и закуската не е готова. Така ли се посрещат гости?
Анна се намръщи. Никой не я беше предупредил за посещението. Никой не я попита дали й е удобно да приема гости още първия ден от брака си. Още повече — веднага й поискаха подчинение.
— Току-що се събудих… — каза тихо тя и се надигна на лакти.
— И какво от това? — рязко я прекъсна свекърва й. — Истинската съпруга става по-рано от мъжа си и приготвя дома за новия ден.
Георги стоеше до майка си и мълчаливо кимаше, сякаш всичко това беше напълно нормално за него. В очите му нямаше ни следа от смущение.
— Вече имаш задължения — каза той със студен глас. — Семейни задължения.
Вътре в Анна всичко се скъса. Още вчера той й се кълнеше в любов и уважение. А днес изрече тази дума — „задължения“ — с такъв тон, все едно издава заповед.
Анна плесна с ръце — звукът прозвуча нервно и отчаяно.
— Задължения? — повтори тя. — Още първата сутрин?
— Разбира се! — повдигна рамене Камелия. — Животът продължава, сватбата не е повод за отпускане.
Анна усети как лицето й пламва от горещина. Седна на ръба на леглото, закри лицето си с длани и внезапно осъзна: ако сега се подчини, ще го прави винаги занапред.
Тя стана, извади куфара и започна да прибира вещите си вътре. Булчинската рокля сложи първа – внимателно и грижливо; след нея дънките, пуловерите, бельото; козметиката изсипа в отделен плик; документите събра в папка; а венчалния пръстен свали и остави на перваза на прозореца.
От кухнята долетя гласът на Георги:
— Анна! Къде е закуската?
Но тя не отвърна нищо. Изми лицето си със студена вода, облече се и излезе в коридора с куфара в ръка.
— Къде тръгваш? — Георги препречи пътя й.
— Тръгвам си – каза спокойно тя.
— Как така тръгваш? А закуската? А мама?
— Приготви сам!
Камелия изскочи от кухнята:
— Какво става тук? Да не би до магазина да ходиш с такъв куфар?
— Не – Анна я погледна твърдо в очите – тръгвам си от вашия син.
Настана тишина. Георги и майка му я гледаха така сякаш бе обявила намерение да замине за Луната.
— Да не полудя? – направи крачка напред Георги – Та ние вчера се оженихме!
