«Мамо, казах ти вече, че нямам пари. Толкова ли е трудно да го разбереш?» — каза Иван тихо, страхувайки се жена му да не го чуе

Как може да си толкова безсърдечен и лицемерен?
Истории

— На море?! Ами операцията?!

— Това беше лъжа. После, разбира се, ѝ потърсих сметка, но мама просто се пошегува. Каза, че пътуването ѝ е било по-полезно от операцията и женските ѝ проблеми са се решили. Сподели, че отдавна мечтаела да се излежава на морския бряг, но не искала да харчи собствените си пари.

— Значи е имала пари?

— Разбира се. Моята майка печели доста добре.

— Тогава защо постоянно иска помощ?!

— Защото такава си е тя – няма принципи в това отношение, смята, че съм ѝ длъжен. И толкова — Иван извърна поглед. — Затова и не ти разказах тази история. Срам ме е от майка ми, но не мога да прекратя връзката с нея. Нямам други роднини. Налага се да търпя прищевките ѝ и да я поставям на място, когато опитва да манипулира чувствата ми.

— Извинявай. Аз нищо не знаех. Просто ми стана жал за Иванка. Дори плака, когато поиска пари за прегледи и лечение — каза виновно Мария.

— Да, майка ми е родена актриса — намери си нова „изкупителна жертва“, по-точно коза — Иван се усмихна криво и прегърна жена си. — Повече не ѝ угаждай, става ли? Не казвай, че знаеш всичко. Кажи ѝ просто, че на теб и на мен са ни намалили заплатите и вече няма как да помагаш финансово.

— А защо да не кажем истината? Защо трябва да играем тези игри?

— Защото тогава ще станем врагове за нея, а аз не искам вечни скандали в живота си. После ще измислим ново оправдание – например ще станем родители.

Послушвайки мъжа си, Мария спря да дава пари на свекърва си. Първоначално Иванка се обиди, но след като осъзна, че с поведението си може да загуби връзката с единствените си близки хора, прие положението и продължи да общува със снаха си все едно нищо не е станало. Надяваше се рано или късно синът ѝ пак да започне да помага финансово. Но засега просто изчакваше удобен момент – който така и не идваше.

Скоро Иван и Мария станаха родители и парите им отиваха за детето им. После им се роди второ дете и пак в семейството нямаше излишни средства. Няколко пъти дори Мария потърси помощ от свекървата си, но тя само отвръщаше с шеги.

— Извинявай, Мария – всичко дадох за лекарства! Ще трябва сами да се справяте.

— Ще вземем тогава назаем от роднините — въздъхна театрално Мария.

Когато разбрала, че снаха ѝ и синът ѝ сами са затънали в дългове, Иванка окончателно приела липсата на помощ от тяхната страна и се успокоила.

Така на Иван и Мария им се удаде да избегнат семеен скандал и запазят нормални отношения с майката му.

Продължение на статията

Животопис