— Слънчице, да не би да купуваш нещо и да го криеш от мен? — попита веднъж той съпругата си.
— Защо мислиш така?
— Защото умея да броя парите. Защо изведнъж между нас се появиха тайни? Искам да знам защо са нараснали разходите ти.
— А на теб жал ли ти е?! — Мария се напрегна.
— Не ми е жал за парите. Не искам тайни. Свикнал съм да вярвам… — гласът на Иван беше доста строг и Мария реши да каже истината на мъжа си.
— Ако трябва да съм честна, и аз самата исках да си призная — започна тя.
— Да си признаеш за какво?
— Че помагам на майка ти. Отдавна забелязах, че й отказваш, когато ти поиска пари. Иван, тя е твоята майка! Как може човек да бъде толкова безсърдечен?
— Тоест ти я издържаш?! — щом чу признанието на жена си, мъжът се хвана за главата. — И колко успя да изкопчи от теб?! Доста ли?
— Не знам, не съм броила — едва чуто прошепна Мария. Гледайки пребледнелия си съпруг, тя изведнъж се замисли дали е постъпила правилно.
— Не си броила?! Каква безразсъдност, Мария! Защо нищо не ми каза?!
— Майка ти ме помоли…
— А замисляла ли си се защо аз не й давам пари?!
— Замислях се. Просто реших, че си стиснат…
— Стиснат?! Мария, как можа така да мислиш за мен? Знаеш добре, че не пестя пари за семейството!
— А какво друго ми оставаше? Виждах как шепнеш с нея по телефона и все отказваш помощ. Какво е това, ако не стиснатост?!
— Това се нарича здрав разум! Знаеш ли защо не й дадох пари? — Иван седна срещу обърканата си съпруга и започна своята история. — До тридесет години бях спестил прилична сума за нова кола. Мама прекрасно го знаеше това. Един ден ми звънна с умиращ глас и каза, че спешно й трябват пари за операция. Естествено веднага отидох при нея още същия ден. Тя лежеше на дивана разстроена до крайност. Много се изплаших тогава! Мама каза, че има женски проблеми и трябва спешно да я оперират, но при нужния лекар имало някаква опашка и затова решила да плати допълнително. Веднага й преведох всичките си спестявания без дори да проверявам подробности. Грешка беше.
— И какво стана после? — вече досещайки се накъде отива разговорът попита Мария.
— После тя влезе в болница ужким. На мен ми забранила да ходя там – казала, че не искала да ме вижда в такова състояние. Но аз не я послушах и отидох все пак. Представи си изненадата ми – в болницата казаха, че такава пациентка никога не е имало при тях! Отидох у майка вкъщи – нямаше я там също… Попитах комшийките – една каза: майка ти заминала на море почивка…
