Мария искаше да каже, че именно тя мисли за децата, но се уплаши, че ако заговори за това сега, отново ще се разплаче.
– Къде живее този нехранимайко?
– Откъде да знам…
– А трябва! Васил, като ми кръшна веднъж, аз предварително знаех всичко – къде, как и с кого. Трябва да следиш мъжа си, милата ми! А тя си мисли – родила деца и всичко приключва! За какво му е тази млечна ферма?
Дарина така подкачи Мария, че тя кърмила синовете си до три години и смятала това за правилно.
– Та вие за дълго ли сте при нас? – промълви Мария.
– Докато не ви помиря – отсече Дарина. – С децата няма да спя в стаята, имам мигрени. Така че ти ще спиш на походното легло.
Нямаше сили да се противопостави на този напор. Мария въздъхна и отиде да извади походното легло от балкона.
Само след половин час Дарина вече разпитваше къде живее синът ѝ, с кого е, къде работи тази девойка и кога се очаква раждането.
– Дори и той да е бащата – нищо, ще преживееш – съобщи Дарина. – Издръжка разбира се ще трябва да плаща, но ще живее с теб.
– Но мамо…
– Казах каквото имах! И не смей да спориш.
На Иван дори му стана малко жал: когато Дарина се върна от бойното поле, беше страшно доволна.
– Косите на тази коза ги изскубах една по една. Между другото твоята работа свърших. А домакинята не струва особено: паяжини по ъглите, килимът целият мръсен. Моят Иван такова не обича – бързо ще избяга оттам.
В момента Мария беше на такъв етап, че изобщо не желаеше никакво връщане: беше ѝ обидно за себе си и за момчетата и не разбираше защо Иван постъпва така с нея. Не се беше занемарила – грижеше се за дома и децата. Какво още му трябва? Но Дарина натискаше Мария със своя авторитет и тя я слушаше.
Първо Дарина я прати на фризьор и в магазина за нови дрехи. После заяви, че такава хубост не бива да пропада напразно и я застави да напише автобиография.
– Момчетата вече са големи – време е за детската градина. А ти нали затова завърши висше образование – не е редно вкъщи само да стоиш!
Мария никога през живота си не беше работила: докато учеше майка ѝ ѝ изпращаше малко пари, а тя пишеше курсови работи срещу заплащане на колеги – това беше целият доход. Получаваше повишена стипендия; до двадесет и една години имаше пенсия по загуба на родител; после Иван започна да помага. А сега трябваше сама да работи. Беше страшно. Още повече я взеха веднага на работа — което силно изненада Мария. Детската градина Дарина уреди чрез свои връзки — все пак цял живот бе работила в образованието. Накара Иван той да взима децата от градината.
– Мамо, щом ти си дошла тук — можеше сама тях да ги взимаш… – измънка той.
