— Защо изобщо се съгласих да се омъжа за теб? Живеем в пълна мизерия, децата скоро ще тръгнат с протегната ръка по съседите! А всичко това защо?
Защото баща им не умее да изкарва пари! Ако не бях бременна, сама щях да си намеря работа. Но кой ще ме вземе?
— Скъпа — опитваше се да успокои разярената си съпруга Александър, — почакай малко, скоро ще забогатеем! Като си отиде леля от този свят и тогава всичко ще е наше. Ще видиш как ще заживеем!
— Откъде ти хрумна, че изобщо смята да умира? В чужбина лекуват добре, ще се върне оттам жива и здрава и ти пак ще останеш с празни ръце!
Йоана се оказа права — Гергана след завръщането си в София отново мина прегледи и специалистът я увери, че всичко е наред:
— Ремисията е стабилна, нека се надяваме, че повече няма да има рецидив. Най-важното е да не се нервирате и да избягвате стреса, за да не натоварвате излишно организма. Трябва ви спокойствие.
***
Александър, щом разбра, че леля му се е върнала в София, започна настойчиво да ѝ иска пари. Всеки ден ѝ звънеше, оплакваше се от проблемите си и казваше:
— Нима наистина след лечението не са ти останали никакви пари? Не ме лъжи — не вярвам! Имаш ги. Пари ми трябват, разбираш ли? Нямам с какво да храня семейството си — Йоана ме тормози всеки ден, а вече трябваше отдавна да сме готови за раждането!
Заради тази работа съсипах здравето си — гърбът ме заболя от носене на кашони! Изоставих творчеството си — стихове не съм писал от месеци.
— Александър — опитваше първоначално спокойно да обясни Гергана — направих за теб всичко възможно! Оттук нататък сам трябва да се оправяш; не мога цял живот седем души на гърба си да нося.
Исканията ти растат с всеки ден — преди ти давах по 50 хиляди лева, но и това ти беше малко.
Сега като се родят още две деца колко ще поискаш? 100? 200 хиляди? А аз нямам пари вече — почти всичко похарчих за лечение! Ти сам го знаеш много добре.
— Тогава ми дай къщата! Ще се преместя там, тази квартира ще продам и с парите от сделката ние с Йоана ще живеем.
Не разбираш ли колко зависи съдбата на децата ми от теб? Аз дори тайно се надявах след операцията ти няма да оцелееш и най-после законно ще мога сам да разполагам със заслуженото наследство!
Ама ти упорита излезе — измъкна се! Наскоро бях в клиниката където преди те наблюдаваха; говорих с лекаря!
Той ми каза: още поне няколко десетилетия можеш така. И аз през цялото това време ли трябва в мизерията си стоя? Така ли мислиш?
Гергана за всеки случай пренаписа завещанието си. Ако сега внезапно ѝ стане нещо – цялото ѝ имущество щеше да премине към родната ѝ сестра.
Магдалена беше наясно със ситуацията и остро осъждаше поведението на сина си. И със собствената майка Александър имаше финансови конфликти.
И майката му, и леля му – някога любимият син бе зачеркнат от живота им; дадоха шанс на Александър най-сетне самостоятелно сам себе си в живота да оправя.
